Атракцията, наречена о. Гарена, сякаш достигна своя апогей в момента, когато същият успя да "отслужи" Св. Литургия по мобилен телефон. Никоя следваща негова медийна изява не можа да надмине по кощунство и светотатство виртуалното претворяване на Св. Дарове. Така атрактивността на о. Гарена пое надолу, по същия начин, както шоуменът Боби Турбото започна да залязва, след като "изнасили" гумена кукла на централен софийски площад.
По описаната по-горе причина не съм способен да се изненадам или развълнувам от факта, че о. Гарена нарекъл премиер на страната ни "пич", развеселил журналистите и осигурил няколко политически PR-дивидента за премиера... Е, естествено плащайки малката цена, че направил за пореден път Църквата ни за смях...
Всъщност, какво толкова страшно има, че направил Църквата ни за смях? Задавам си този въпрос в момента, когато виждам, че и на моя милост започва да му става весело. "И смех, и грех", както казваше преди години кръстницата ми. В едно интервю за сайта Православие БГ психологът и богослов д-р Николай Михайлов дава доста по-дълбоко обяснение за тази специфична веселост:
"Отчаяните" са трайно скандализирани, без надежда за изход. Те считат, че гледката, която ни се предоставя, е пожизнена; че това изпитание трае колкото живота и че е повод за мъдро търпение, което понякога развива и вкус към това, което бих нарекъл “църковен анекдот”. Това тактическо отчаяние не се изненадва от нищо и е готово на всичко. Неговата логика е абсурдистка и затова - весело-парадоксална.
Въоръжен с думите по-горе, вече не се ядосвам за нищо, дори като чета коментарите на тази новина под публикацията в Дир БГ. Ето представителна извадка от тях:
- OТЧЕ, ПО-ЛЕКО С ТРЕВИЦАТА , А И ВИНЦЕТО ЗА КОМКА ТИ СЕ УСЛАЖДА, А?
- Тези попове прекаляват с наркотиците. Човещинка е, ама не трябва да се прекалява толкова. Ставаш за резил, като в този случай. <...> Този не е обикновен поп, този е поп-фолк поп!
- Явно са се харесали, той отчето - кой знае откога - не е виждал жена и вече налита на всичко.
- Преди си говореха на ”другари”, сега на ”пичове”. Или другарите са станали пичове /не вярвам/, или пичовете са станали другари. А най-вероятно попът да е къркан.
Само един въпрос нито беше зададен, нито му беше отговорено от читателите на Дир БГ. Аз обаче ще го задам пределно директно и ясно:
Къде е Пловдивският митрополит Николай? Къде е "блюстителят на благочестието"? Къде е този същият, привидно строгият, който мереше с линийка брадите на свещениците, който така държеше на благоприличното излъчване на нашите пастири? Къде е, защо не се намесва?
Приключвам със задаването на въпроса си и виждам, че заглавието на моя коментар "Винаги верни на пиар-тията" дава изчерпателен отговор. Наистина ми е весело-парадоксално, колко добре го е казал д-р Михайлов!