Съвременната Коледа е като зазидана стая, като икона, боядисана с блажна боя. Уж я има, но всъщност я няма. Защото духът, който ни сбира за празник, е не Светият Дух, а духът на потреблението. Сякаш празнуваме себе си. Или, което е същото, Великата Консумация. Затова толкова много гирлянди, толкова много феерия, толкова изобилно улично осветление.
Не! Не съм враг на добре украсените коледни елхи. Не ме разбирайте погрешно. Просто настоявам, че звездата трябва да напомня за Витлеемската звезда. Ако ние сме влъхвите на този век, то нещо трябва да ни сочи пътя през пустинята и да ни води към яслата с Младенеца. Ето защо не съм противник на Голямото коледно пазаруване. Та нали и ние – подобно на библейските мъдреци – трябва да поднесем подаръци на най-близките си. Трябва да им приготвим злато, смирна и ливан, защото всеки от хората, които обичаме, носи – и то в пълнота – една от природите на въплътилия се Син Божи. И това превръща всички обичани в народ Божи, в царствено свещенство.
Дълбока и мистична е символиката на празника. Раззидаме ли стаята, ще стане видно, че в нея е скрито безценно съкровище. Вероятно именно заради това сме зидали така неистово. Вероятно сме искали да скрием съкровището. Да бъде недостъпно за крадците. Ала така сме го скрили, че самите ние сме забравили за него. Макар и безмерно богати, сме заживели като просяци и сме се уподобили на най-нисшите духом същества. Но смея да настоявам, че и в това има нещо красиво. Нали е казано, че последните ще бъдат първи и че са блажени нищите духом. Казано е още, че на Бъдни вечер или в нощта срещу Рождество Христово, поне за миг трябва да замълчим. Тогава небесата отново ще се отворят, тогава очите ни отново ще прогледнат и душите ни отново ще чуят как ангелите пеят: Слава във висините Богу! На земята – мир! Между човеците – благоволение! И тогава Младенецът пак ще се роди! И чудото отново ще се случи.
