Честно православно – I
Уморени сме да слушаме за зловредната същност на обичая Хелоуин, но като традиционна ‘православна нация’ още повече обичаме да се възмущаваме. От няколко десетилетия 31 октомври е отличен повод за изливане на нашите страхове и тревоги, при това с поза на мъдреци срещу обезумялото съвремие.
Работата е там, че жизнени общности са тези, които не плашат с огън и жупел, не търсят врагове под дърво и камък, а обратно – посрещат предизвикателствата на реалността с готовност да се утвърдят в нея. Да, и християните някога са били жизнена общност, доколкото са чувствали присъствието на Христос в своето настояще. Техният Господ е бил неотлъчна част от ежедневието им. Щом Той е победил света (Йоан 16:33), и те са дерзаели и са свидетелствали пред околните за благата вест.
И ето, днес пред нас в традиционно православна България получаваме отлична възможност да благовествуваме. Как може да стане това?
Нощта на 30 октомври
Какво пречи на енорийския свещеник да покани своите най-млади членове в черковния двор в нощта на 30 октомври? И нека всички те бъдат дегизирани в най-страховитите тоалети и фасони, каквито им предлага въображението. Един ще пристигне с бутафорна брадва, друг ще е маскиран като зомби, от зъбите на трети (явно: вампир) ще се лее кетчуп, а около тях малки тролчета и върколаци ще обикалят с кошнички за бомбони. Нека е така.
Дойде ли полунощ обаче, нека се разнесе камбанен звън и всички млади се поздравят един друг, вече преоблечени в бяло, без значение дали в одежди, чаршафи или хавлиени кърпи. Има ли нещо възмутително на тази дата точно такъв да бъде поздравът на възкресението на нашия Господ, Който е победил смъртта и ни дава безсмъртие?
И нека тогава енорийският свещеник подкани всички на полунощен молебен (да подчертая: кратък, но пък изпълнен с радост). Искрена молитва за преуспяване на днешната българска младеж, от която утре ще зависят съдбините на отечеството.
А какво пречи на митрополиите или братствата към тях да организират такъв Младежки Великден на централните площади в българските градове и градчета? Кметът ли ще откаже, местният бизнес ли ще възроптае, или училищните настоятелства ще протестират срещу развращаването на младежта с деструктивни моди?
Символика
Символиката на такова честване би била напълно прозрачна. До победата над смъртта от нашия Господ ние всички – праведни и грешни, младенци и старци – сме зомбита, вампири, изчадия на този свят без никаква надежда за светлина. Но идва Христос и ни дарява безкористно Своя дар. Злото е победено, страховете са обезсилени, настъпил е Денят на победата. Демоничните окови падат, защото всичко е обляно в светлината на Възкресението.
Вярвам, че точно такива послания на оптимизъм, енергия, готовност за радост и празник (парти?) желаят да чуват тийнейджърите. А в уречената нощ и костюмите ще бъдат ‘нестандартни’, и внушението за пълна промяна – подчертано. Каква по-хубава възможност да напомним на младите (а дали не на самите себе си), че древното премина и вече всичко е станало ново (2 Кор. 5:17)?
Защо 31 октомври?
Да си дадем сметка, че християнизирането на обичай, който за мнозина е зловреден, а на практика неизкореним, представлява неизпробван, но активен опит за противопоставяне на всичко нездраво, което приписваме на подрастващите. А точно на тази дата събитието може да се превърне именно в младежки празник, при това – в благовествуване не на друго, а точно на Възкресението.
Условно, краят на октомври бележи преполовяването на периода от Великден до Великден. Точно две седмици след това пък започва подготовката за Рождеството. Защо следователно – и напълно оправдано от мисионерска гледна точка – българските младежи не получат свой специален празник, съобразен и с църковния календар, и с реквизита на това, което е присъщо на днешните подрастващи?
Тъй като за нас, християните, всеки ден е благословен за поздравяване с Христос воскресе!, нищо не говори против такова есенно припомняне на Възкресението, насочено към тези млади души, търсещи Истината и жадуващи за истинската Светлина.
