На днешния ден, 29 май 1453 г., ден вторник, е паднал град Константинопол под ударите на османските завоеватели, водени от султан Мехмед Втори, станал известен като Мехмед Завоевателят. Близо осем десетилетия преди това османците са завладели достатъчно земи на Балканския полуостров, за да установят столицата си в Одрин. След това постепенно разширяват завоеванията си, включително и с покоряване на българските земи. Константинопол остава без територии, от които да набира войски и продоволствия, а наемниците не винаги са надеждни съюзници. Така османците приключват със завладяването на Ромейската (византийска) империя, скоро Морея и Трапезунд също са покорени. С това не само тази империя престава да съществува, но 1453 г. се смята и за край на средновековната епоха.
С падането на Константиновия град край Златния рог загиват десетки хиляди защитници, но погива и цяла една култура. Символът на християнската вяра, величествената църква „Света София“, цели девет века служила за средище на религиозния живот с всичките му верови и културни изяви, става джамия и е използвана (доднес!) като доказателство за надмощието на мюсюлманската вяра.
За всички християни, източни и западни, това завоевание на друговерците е печален факт, който се преживява болезнено. Особено болезнен обаче е той за нашите съседи, гърците. Наред с бележити дати в своята история, които с радост честват, гърците всяка година почитат и падналите за защитата на загубения велик град, който те дори не наричат непременно Константинуполи, както е официално в техния език, а просто Поли – Градът! При това те официално твърдят, че Ромейската империя е била многонационална и многокултурна, но неофициално си я смятат за гръцка империя, за рожба, проекция на гръцкия държавнически и културен гений.
Неофициални тези няма смисъл да се оспорват. Но със сигурност може човек да се поучи от този гръцки патриотизъм, свързан с паметта за поредица от загубени отечества (разбирай територии). Децата в Гърция се учат на този патриотизъм и не съм забелязал някой в южната ни съседка да възразява на тези примери на родолюбие.
