За поредна година в Сливен се проведе Националната изложба за изобразително изкуство. В нея участваха около шестдесет автори от цялата страна и всеки със своето творческо амплоа изрази отношението си към света и човека. Експозицията е представителна извадка на съвременното българско изобразително изкуство, защото в нея присъстват всички негови видове, жанрове и форми, като, разбира се, живописта по традиция е „най-голямата любов“ на творци и публика. Поради ремонт на Зала „Сирак Скитник“ изложбата е подредена на две места: във фоайето на два етажа на Драматичен театър „Стефан Киров“, където са поместени живопис, скулптура, приложно изкуство и неконвенционални форми, а графиката е отделена в Изложбена зала „Май“ в сградата на общината.
В голяма част от произведенията средоточие на художническите търсения е природата – едно съвършено Божие творение, на което ние само можем да се възхищаваме и тя да ни вдъхновява да ѝ подражаваме и да я пресъздаваме в нашите картини. Такъв пример е платното на Антон Мавродиев „Пътека в планината“, водеща ни из красотите, сътворени от Създателя в светлини и сенки, топли и студени багри, отразени в едрите форми на скалистите склонове и растящите по тях дървета. В друга негова картина нарисуваният театър е толкова слят с природата, че сякаш сградата е част от нея, както трябва да бъде: да живеем в хармония със заобикалящия ни свят.
Магдалена Калиева в акварела „Между небето и земята“ изобразява гръмотевична буря, напомняща за зависимостта на хората от прородата, както по „традиция“ казваме, но навява и мисълта за могъществото и милостта на Бога към нас човеците… Петър Кайраков потъва в подобна символика в платното си „В очакване“, резултат от метафорично съпоставяне на природните и човешките състояния. Живко Стойнов превръща „Пролетен дъжд“ в хармония от цветови емоции. И това са само малка част от творците, вдъхновени от прородата…
Предметният свят, създаден от човека, става средоточие на творческия поглед на Добра Камбурова. Подобна тематика намираме, например, в картината на младата графичка Ивон Кючукова „Заключени перспективи“, в която погледът през решетката на асансьора към малкото прозорче на надеждата се превръща в център на философски размисли върху смисъла на човешкия живот и истинските стойности в него. Една житейска алтернатива ни предлага едроформатното платно на Гергана Иванова, наименувано „Пътят на вярата“. Тя е приятна изненада за вярващия човек и тук е важен не огромният формат на работата на младата авторка, а голямата тема, която тя поставя. На фона на идейно премислен почти сюрреалистичен пейзаж с гол хълм на преден план, по който вървят гърбом участниците, най-напред и най-високо в изобразителното поле са свещеник с развети от невидимия вятър одежди, следван от фигура на мъж, носещ свещник. Техните действия напомнят на св. Литургия, извършвана в храма, при която иподяконът носи свещника пред свещеника по време на Малкия вход. След тях вървят две жени – народът, също с разлюлени от вятъра дрехи и коси. Те крачат с тежки стъпки по полето на житейските изпитания към вярата в Бога, символизирана от голям украсен кръст в далечината на светската перспектива, огрян в топла светлина, преливаща в духовните висини на небето.
Картината е разположена на пътя на посетителите на изложбата нагоре по витата стълба на Сливенския драматичен театър, където се възкачваме към втория етаж на експозицията. Там намираме творбите на получилия наградата „Сирак Скитник“ с „Бурни небеса“ майстор на акварела Андрей Янев, вдъхновен от красотата и неповторимостта на природата. Художникът работи фино и деликатно с избраната от него трудна техника – пейзажи, църкви и манастири от различни православни страни, има цяла серия, рисувана наживо на Атон.
Младият график Светослав Нинов създава черно-бялото провокативно произведение „Роден за това“. В него ясно разчитаме светлото (в бяло), красиво и чисто лице на емблематичната фигура на св. Дева Мария по западния канон. До него в сянка (в черно) е силуетът на Иисус Христос – роден, за да бъде разпнат и да възкръсне. Подобна тематика засяга и Петър Пецин в графиката „Носене на кръста“. В нея акцентът е поставен върху болката в разпятието. Творецът изобразява на преден план група свещенослужители, носещи разпятието с деформиран образ на Иисус Христос, и това навява различни размисли сред възприемащите произведението. На втори, но не по-маловажен план, е отново Божият Син, изобразен да носи кръста Си към Голгота, като този път кръстът и фигурата са в светли тонове. Около Него, в компактна група, са другите библейски лица. Интересен е погледът на младия творец към този толкова интерпретиран сюжет, който разказва за спасителната жертва на Иисус Христос.
Знаем, че човекът е създаден по образ и подобие Божие. Това е обект на творческо търсене и образно-душевно проучване в редица интересни портрети на Татяна Ангелова, Илиян Ангелов и др. А самите човешки взаимоотошения, бит и култура са не по-малко сложни теми за размисъл. Те са в центъра на платното на Радослава Манова в „След представлението“, като в него емоцията от културното събитие прелива тонално и формообразуващо в архитектурно-природната среда, с която хората живеят в хармония.
Вечната тема за любовта между мъжа и жената интерпретира със своята пластика Филип Филипов. Кристина Вътова засяга един съвременен аспект на отношението към жената като сексуален обект, имащ дълбоки корени назад във вековете, и желанието за нейната автономност.
Ще нареди ли „пъзела на живота“ наградената с приза за сливенски автор Елена Янкова с „GAMES 2“, която е представила в графичната си творба с огромни размери, изпълнена с разбъркани дребни части от домино, безизходицата на нашето често безпътно ежедневие, когато сме направили достатъчно много неправилни избори?
Друга страна на живота представя в творбата си „Заедно“ Виолета Апостолова и получава първа награда за графика. Виждаме двадесет човешки фигури без натрапвана идентичност да действат като един по пътя напред в преодоляването на препятствията. Разбира се, нито тази, нито останалите творби имат еднослойни и прости послания. Цялата експозиция е натоварена с идейни смисли и многопластови послания.
Националната изложба за изобразително изкуство в Сливен и през 2024 г. изненадва приятно с висотата на постиженията на родното изкуство и представя достойно различни поколения и направления на творческата дейност.
* Снимки Ивон Кючукова
