На всички са известни началните думи на 132-и псалом: Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно! Такова чувство имах и аз от 18 до 20 октомври, когато по покана на българския свещеник Траян Горанов гостувах на православните общини в Екзитър и Торки.
Преди да пристигнем от лондонското летище в Южен Девън, посетихме две забележителни места. Едното беше в гробищния комплекс Брукууд (Brookwood), графство Съри (Surrey), югозападно от Лондон, където в старостилен православен манастир на така нареченото „Братство на св. Едуард“ се пазят мощите на краля мъченик свети Едуард (убит в 978 г.).
Тези необятни гробища на площ 6000 декара са направени на близо 40 км от Лондон в средата на 19 век след унищожителна епидемия от холера в големия град. През 1982 г. една от гробищните църкви е предадена на православна монашеска общност, създадена първоначално към Руската задгранична православна църква (това са руските емигрантски, съответно антиболшевишки православни църковни общини, обединени в епархии на разните континенти). Когато през 2007 г. РЗПЦ се обедини с Руската православна църква – Московска патриаршия, монашеската общност в Брукууд минала под юрисдикцията на старостилна гръцка формация. Съответно тя е в общение с българската старостилна църква, дори там служи българинът старостилец Борислав Попов, емигрирал в Англия и през 2014 г. ръкоположен за свещеник от гръцки старостилен архиерей. Синът на свещеник Борислав Попов пък, Павел, вече е монах Павлин (Paulin) в същия манастир.
Според монах Нифон, който ни посрещна, в обителта живеят петима монаси, всички англичани, както каза той. Богослуженията им се извършват на английски език по източноцърковното пеене (което напоследък у нас неправилно наричат византийско). Възрастният монах-англичанин пазеше добър спомен от годините, когато са били в юрисдикцията на РЗПЦ, а нас, отец Траян и мене, прие много любезно.
Следващото място, което посетихме, беше англиканската готическа катедрала в град Уинчестър (Winchester), център на графство Хампшър (Hampshire). Започната в края на 11 век, тя е забележителна с необичайно големите си размери.
Дължината й е 160 м и това я прави най-дългата катедрала в цяла Англия. Изпълнена е с гробници и надгробни плочи на англикански епископи и клирици, на видни граждани, сред които е и известната английска писателка Джейн Остин (1775 – 1817 г.).
Пътят до Торки не е прекалено дълъг, но движението по магистрали и ускорени пътища в Англия е необичайно голямо за нас, а задръстванията са често срещани. Движението вляво лесно се усвоявало, казва отец Траян, но не и първите часове – си помислих аз.
В петък вечер свещеникът, добре познат и в православната общност в град Екзитър, беше поканил нейни представители на среща, на която говорих на тема „Как православните четат Библията?“.
Срещата се проведе в университета на Екзитър, а сред присъстващите имаше студенти и докторанти по богословие, както и хора с различни специалности, но с определен интерес към Свещеното Писание. Тази тема винаги е навременна за всеки християнин, а православните нямаме изградени навици на четене на Библията. Затова се проведе и полезна дискусия.
В събота беше празникът на св. Йоан Рилски. В църквата „Св. Андрей“ в град Торки отец Траян отслужи утринна и литургия в чест на светеца, чиято икона, украсена с венец от цвета, беше поставена за поклонение на всички богомолци. На певницата наред с английския текст на службата на свети Йоан пяхме и на български по известния превод на отец Траян, публикуван в неговия блог. Накрая свещеникът в проповедта си говори за подвижническия живот на светеца и за неговото молитвено застъпничество към всички хора.
Веднага след литургията се извърши кръщението на Йоан (Джон) и Сара, възрастна двойка англичани от град Кингсбридж, на 36 км южно от Торки. Те бяха вече катехизирани и отец Траян ги беше поканил в деня на всебългарския светец да приемат свето кръщение. Беше трогателно да се види и съпричастността на богомолците към светото тайнство и духовните вълнения на новопокръстените.
Преди вечерната служба в събота срещу неделя се проведе беседа с енориашите на тема „Православната диаспора и майките-църкви“. Изложих проблема за православното разсеяние (диаспора) по света извън границите на поместните православни църкви и споровете за юрисдикция над вярващите от това разсеяние. Решението, до което се стигна по време на всеправославните предсъборни съвещания при подготовката за Всеправославния събор, е работещо. Всички църкви, освен гръцкоезичните, запазиха своята юрисдикция над православните християни, излезли от тях и пръснати по всички континенти. Гръкоезичните църкви (Александийска, Йерусалимска, Кипърска и Гръцка) предоставиха излезлите от тях вярващи на грижите на Цариградска вселенска патриаршия. А епископите, поставени от майките-църкви да се грижат за разсеяните техни християни, съставиха епископски събрания, които се провеждат периодично, за да разглеждат и решават различни въпроси от живота на православната диаспора. Епископските събрания бяха организирани за отделни страни или за група страни, като стремежът беше винаги в събранието да има епископ на Цариградска патриаршия, защото по старшинството на църквите той председателства събранието на епископите.
Въпреки че този модел работи гладко, той се смята за временно решение, защото Цариградска патриаршия претендира всички православни в разсеяние (т.е. извън териториите на поместните църкви) да бъдат под нейна юрисдикция, като тълкува в своя изгода 28-о правило на Четвъртия вселенски събор (за юрисдикцията над варварските народи по границата на Ромейската империя).
Не беше учудващо, че преобладаващата част от присъстващите не знаеха за този проблем и не подозираха за напреженията между православните църкви относно властта над диаспората. Защото те отдавна бяха намерили решение за себе си в тази църковна община. А то е: всички са обединени в името на Господ Иисус Христос, вярват в Него и следват Неговите повели, участват в богослуженията и се причастяват с тялото и кръвта Христови, взаимно се подкрепят във всяко отношение. За тях епископ и юрисдикция, властови претенции и амбиции са нещо много далечно и всъщност непознато. Половината от тях са родени в Англия, но имат за свой свещеник и изповедник имигранта отец Траян Горанов, който едва от десетина години е сред тях. Православни от Източна и от Западна Европа, от Азия, Африка, Америка нямат никакви претенции за власт и надмощие, защото се стремят да бъдат ученици на Господ, Който не дойде, за да Му служат, но да послужи и да даде душата Си откуп за всички.
В неделния ден храмът се изпълни с богомолци. Половината от тях не живеят в град Торки, а пътуват до храма, понякога доста от далече (часове). На това настроение и желание за участие в богослужението, за среща със Спасителя чрез светите дарове и с другите православни вярващи в любовта Христова аз искрено се удивих. Няма да го коментирам, защото съм убеден, че всеки читател го разбира.
Вижте още: Да си православен в Англия
