Видях Христо Янарас за последен път преди около три месеца, някъде към края на май месец. Новото братство на манастира на св. Порфирий „Преображение Господне“ в Милеси, Атика, беше организирало беседа с участието на архим. Василий (Гондикакис) – проигумен на светогорските манастири „Ивер“ и „Ставроникита“ и състудент на Янарас. След кратката беседа на стареца Василий голямото множество, което беше дошло за беседата, се разотиде. Храмът остана празен. Поканиха ни в малка приемна до храма. Бяхме около петима-шестима души. Христо Янарас и отец Василий започнаха разговор. Говореха си простичко, както си говорят малките деца. Отец Василий обсъждаше темата „търсачи на чудеса“, а Янарас го гледаше и му се радваше. Не бяха се виждали от години. Янарас беше помолил да го доведат специално за случая от Атина. Оплакваше се, че изпитва сериозни материални затруднения, след като измамници бяха задигнали негова собственост. Всички знаехме, че през последните години онова, което го сломи, беше загубата на неговата съпруга, която той обичаше силно и същностно. Мисля, че неговото непосредствено усещане за божествения еротизъм произтичаше от личния му опит в неговата никога неугаснала нежна и дълбока любов към неговата съпруга.
Няма да забравя тази последна среща с Янарас. Беше запазил будността на ума. Буден човек. Сега пишат за него като за философ и сигурно е такъв. Мисля обаче, че винаги е желаел да бъде повече богослов, отколкото философ. Моето впечатление е, че имаше дълбока искрена вяра в Бога. Беше много благочестив, макар у него да се пораждаше свещен гняв срещу всеки пиетизъм (или евсевизъм, пуританство). Имаше чувствителни сетива за света и за всичко, което се случва. Гледаше с широко отворени очи. Езикът за него не беше просто инструмент, а нашепване на самото битие, начин на битието да изрази себе си. Беше красив човек – вътрешно и външно. У него имаше благородство и чувство за достойнство. В политически план не беше конформист, а достатъчно смел за времето си.
Беше и деликатен човек. Мисля, наистина съм убеден, че вярваше дълбоко в нашия Господ Иисус Христос. Починал е мирно и тихо, причастен и примирен с Христос. В последните си дни бил на остров Китира и докато говорел с приятели, се прекръстил изведнъж и починал пред тях.
Бог да го прости! Да почива в мир!
