Най-добрият лагер

Учащите

В основата на програмата бяха три урока, свързани с главната тема на лагера „Християнското семейство – домашна църква“. В един от тях имах един казус, в който учениците трябваше да кажат как да постъпят родителите и защо, като приведат доводи: „Иван (12 г.) има по-малка сестра Йоана (10 г.). Йоана си спестила 100 лв. Иван разбрал за това и тайно й ги взел. На следващата сутрин обаче осъзнал грешката си. Върнал парите и казал на родителите си какво е направил. Родителите имали съвет помежду си и трябвало да изберат дали и как да накажат Иван. Обсъждали три варианта. Да изпратят Иван да живее с баба си за половин година. Да му вземат телефона за един месец. Или да поговорят с него. Да му кажат, че не е било редно да го прави, но и да го похвалят, че след това е постъпил правилно.“

На пръв поглед отговорът изглежда самопонятен, но това е само за нас – възрастните, свикнали да мислим в клишета. След като зададох въпроса, Галин каза „50 на 50“ (Йоана да даде 50 лв. на брат си). Дълго време не можех да разбера, но после видях, че съм направила пропуск: малката Йоанка от казуса изобщо не участва пряко, а признанието на Иван, който е можел да скрие цялата история и никой да не разбере, е проява на обич. Християнството е това – да дадеш на ближния, който няма, и „на когото много обича, много да се прости“. Това е един от многото случаи, в които учащите и учителят си размениха ролите.

Палавите

Божидар и Алекс определено са най-често споменаваните (виканите) имена в тази смяна. Момчетата, чиято енергия е равна на произвежданата от няколко атомни централи, имаха безброй идеи за пакости. От телефонни номера до къпане с пръскачките за трева – те бяха онези пакостници, на които трудно можеш да се скараш, защото правеха всичко с усмивка.

Човеколюбивите

Когато разбрах, че ние сами ще си мием чиниите, сметнах кога се пада моята смяна (бяхме се разделили на четири групи по възраст с по двама ръководители) и започнах да се окайвам (на ум), че в този ден няма да изляза от кухнята. Какво обаче се случи: 6 големи момичета през всичките 6 дни като пчели-работнички, всяка със задача, измиваха съдовете бързо и спретнато. Това беше такъв подарък за нас, какъвто трудно може да се обясни и осмисли. Вместо да почиват, да си играят, да си говорят, те миеха съдове по собствена инициатива. Момичетата от Пловдив, София и Медковец се включиха като помощници и това беше радост за нас, възрастните. Гледах ги и не можех да повярвам, че се случва, че не им тежи, че го правят с лекота. Бог ни ги прати, а аз Му се моля да ги възнагради за човеколюбието.

Талантливите

Безспорно всеки човек има талант, но когато от ранна възраст проявиш усърдие, Бог възнаграждава положения труд. В нашата смяна имахме два силно изявени таланта, които свиреха на пиано и на гайда. Това са Божидар Гандуров – пиано и Златан Димчев – гайда. Големият Божидар (13 г.), възпитаник на музикалното училище, свири концерти от Моцарт и Едвард Григ. Клавишите на електрическото пиано, което бях донесла, не му достигаха, но въпреки това успя да ни зарадва с майсторството си. А какво е усещането да влезеш в манастирския двор и да чуеш звука на гайдата! Звук, който изпълва всичко. Човек не може да мисли за нищо друго, освен да съзерцава таланта, който Бог е дал на човека. Така разбрах, че имаме гайдар в групата. Освен това Златан (11 г.) е голям родолюбец и пазител на традицията и историята.

В тази рубрика само бегло ще се спра на водещите на "вечерта на таланта", която се проведе по време на лагера. Това бяха лагерниците „със стаж“ – Виктор и Анушка. Те дори имаха собствени ателиета в лагера: за разпалване на кадилница и за изучаване на тропари. Заслужават специално внимание и невероятните момичета, които направиха един скеч за "вечерта на таланта" и разсмяха всички; както и другите лагерници, които под вещото ръководство на Елка изпяха песен по текст на св. Николай Велимирович. Всички нарисуваха прекрасни картини на тема „Моят дом – моят храм“, с които украсиха двора на манастира, а когато заваля, ги преместихме в магерницата. И все пак смятам, че най-големият талант е този – да можем да общуваме с любов и точно него проявиха всички участници в лагера.

Забавлението

Тук скачаме директно в лагерния огън, печените бонбони и хората, които се събираха около него. Ето тук аз видях едно предимство на модата и интернет. Деца от различни градове обичаха и пееха едни и същи песни, при това съвсем културни. Имаше и много танци, но Бяла роза определено беше фаворит.

Свободното време

Така стигаме до най-важната съставка. Винаги казвам на учениците: „Деца, знаете ли кое е най-важното за доброто учене? Добрата почивка.“ Тук това важеше с пълна сила. Много е важно свободното време. То е скрепяващият елемент. Моментът, в който се опознаваме, в който общуваме и обменяме идеи.

Манастирът

Да се чувстваш у дома си на дадено място е достижение на добрия стопанин. Всички се чувствахме у дома си в Кремиковския манастир „Св. вмчк Георги Победоносец“. Наши домакини бяха о. Серафим, в чийто поглед винаги откриваме безусловна подкрепа, о. Георги, който всяка сутрин и вечер вдъхновяваше децата като благославяше деня и нощта, Свилен, който ни показа близката пещера и винаги ни помагаше, Траяна, която готвеше като за собствени деца. Светата Троица и Божията майка, Които правеха от всички тези хора едно туптящо детско сърце.

Гост-лекторите

Характерното за трите беседи, проведени от специалисти, беше, че колкото бяха интересни за децата, толкова бяха интересни и за ръководителите. Ивелин разказа за устройството на пчелния кошер. Това, което ги впечатли, беше, че всяка пчела има своя длъжност и знае точно какво да прави, за да се развива кошерът. Децата имаха много въпроси, но и много знаеха. Ивелин разказа за ползите от мановия мед и как той вече е регистриран като типично български продукт.

По време на планинския поход децата пееха тропари и песнопения, а когато спирахме, Ангел обясняваше много важни неща за ходенето в планина. За какво да внимаваме, как да се държим, какви животни има в нашите планини, как да помогнем на пострадал. Видях Ангел в съвсем нова светлина (освен планински спасител към БЧК, той е мой колега от Богословския факултет) – внимателен към децата, беше донесъл оборудвана раница с всичко необходимо за спасяване на бедстващи хора, показа им всичко, съобрази се с нашето по-бавно темпо.

Третият ни гост-лектор беше Цвети. Тя разказа и показа на децата и ръководителите как се месят просфори и за какво се използват в тайнството на тайнствата – светата Евхаристия. По-късно, когато просфорите се изпекоха, учениците вкусиха от плодовете на труда си.

Тайнствата

Смисълът на нашето събрание е да станем едно с Христос. Началото на лагерната ни смяна беше благословено от о. Ангел Брусов с молебен в храма „Св. вмчк Георги Победоносец“, а завърши с урок за изповедта и причастието, който изнесох на децата, а о. Георги и о. Серафим с благодатта, дадена им от Бога, извършиха тези спасителни тайнства.

„Аз приех от Господа това, що ви и предадох, а именно, че Господ Иисус през нощта, когато бе предаден, взе хляб и поблагодари, преломи и каза: вземете, яжте, това е Моето тяло, за вас преломявано; това правете за Мой спомен. Взе също и чашата подир вечеря и каза: тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете, колчем пиете, за Мой спомен.“ (1 Кор. 11:23-25)

Изводите

Сред дейностите, посветени на Бога, с които се занимавам, лагерите в Кремиковския манастир заемат особено място. Там за една седмица всички преминаваме през случки и животи много интензивно. Една седмица в манастира за мене се равнява на няколко години работа извън него. Смятам, че тази дейност на о. Серафим трябва да получи по-голяма подкрепа и развитие, защото лично виждам как там деца, учители и родители изживяват срещата си с Бога като нещо съкровено и спасително за телата и душите им.

Снимки: авторката

Богослужението в манастира: