Всички знаят, че „Живоприемен източник“ е названието на един благодатен целебен извор край някогашните (частично запазени и днес) стени на Константинопол – сега Истанбул. В чест на чудото, случило се там преди около хиляда и петстотин години, е установен и празникът на Живоприемния източник, който се отбелязва в Светли петък всяка година и съответно е подвижен празник, т. е. мести се датата му всяка година, както се мести датата на Пасхата или Великдена. Този празник стои всяка година в църковния ни календар в петъка на Светлата седмица с това име: Живоприемни източник.
Дотук проблем няма и не може да има. Още повече че у нас, както и в другите поместни православни църкви има десетки, а общо вероятно стотици храмове и манастири, посветени на този празник на Божията майка.
Самото му название е пряка заемка от църковнославянското „Живоприемный источник“ с побългарен правопис. А църковнославянската форма е дословен превод (калка) от гръцкото оригинално название на празника и мястото: Ζωοδόχος πηγή. Не е нужно да се обяснява, че това не означава „извор, който приема живот“, а „извор, от който се получава живот“. И тези неща са били разбирани безпроблемно през единадесетте и повече столетия на християнското битие на българите.
Проблем възникна след поредното разлистване (каква хубава дума!) на „страниците“ в „страницата“ (сайта) на Софийска митрополия, където се натъкнах на ново название на столичната църква „Света Богородица – Живоприемни източник“: „Света Богородица – Животворен източник“. Така стои името на църквата и в списъка на епархийските храмове, и в новините от последните години. Явно някой е решил, че е по-добре да се казва „Животворен източник“. Той хубаво си го е решил това и е имал властта да го наложи в официалната интернет-страница на Софийска митрополия (оттам някои новини се прехвърлят и в синодната интернет-страница).
Работата е обаче, че компетентността може да донесе на някого власт, но властта няма как да донесе компетентност – това досега не се е чуло, ни видяло.
Аз не знам дали този, който е прокарал тази „чутовна“ реформа в църковния ни правопис, е още на поста си, но натвореното от него все още си стои, а и се разпространява на много места из интернет-пространството.
Затова и няма да го питам сега: на кой празник празнува тази столична църква?! Защото в календара на БПЦ-БП няма празник „Животворен източник“. Поне засега.
