Вече стана традиция в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” след празничната св. Литургия енориашите да получават порция караница и гневни упреци. След края на всяка архиерейска служба, на солея излиза един от ефимериите – о. Станой. Същият "празнично" нахоква богомолците за принципни грехове: хората наоколо били суеверни, религиозно неграмотни, прости, не разбирали смисъла на празника и богослужението, отдалеч (разбирай от олтара) си личало, че докато са в храма мислят за светски неща и други под. прозрения. Не беше изключение и днешната празнична св. Литургия, отслужена от Знеполския епископ Йоан.
Вдъхновени от богослужението и ободрени от думите на епископа, в края на св. Литургия и молебена, народът се събра около солея за св. Причастие и нафора. Но преди да ги получи трябваше да изтърпи „конското” на свещеника за недостойнството на дошлите в храма.
Видеоклипът по-долу е колкото смешен, толкова и тъжен. Ще видите, как на заден фон децата нетърпеливо проплакват в очакване на св. Причастие, което в този храм винаги се дава на народа след всички слова, речи и др., а не когато е определеното в Литургията време за това; бабите с треперещи колене мълчаливо търпят (честно казано незаслужените) упреци, другите се чудят каква е ролята на гневния изблик на свещеника в края богослужението. Епископ Йоан, като деликатен човек, не смее да излезе на солея и да причасти народа, за да не прекъсне „проповедта” на ефимерия.
В началото на поредното припомняне на недостойнството и неграмотността на богомолния народ, о. Станой отбеляза, че днес е Кръстовден и било строг пост. Той напъти хората да не вкусват не само месо, мляко и млечни продукти, но и олио. Да хапват маслини, плодове, ядки и хляб, посъветва ефимерият. Мисля си, че щеше да е по-добре ако преди да се втурне да поучава народа, един грамотен човек като отеца да беше направил справка с Типика или поне с църковното календарче, за да види, че в неделя, дори и на Кръстовден, не се полага строг пост… При толкова много църковни календарчета, продадени в патриаршеската катедрала, как не се намери някой да подари едно и на отец Станой?
След тази „проповед” с какви ли мисли и чувства са пристъпили към св. Чаша причастниците. Каква ли възкресна радост са отнесли в домовете си след празника богомолците, обвинени набързо в почти всички грехове. И най-важното – остава въпросът – каква е ролята на това хокане на народа. Възпитание в смирение, или в търпение, или разтоварване на ефимерия от напрежението на архиерейската служба? Във всеки случай това усилие едва ли носи духовна полза на някого.
Щракнете върху клипа, за да го видите.
