“Всичко Господ ни дава за спасението на душата,
не роптай ако бъде ти трудно,
но смирявай се тогава
и винаги казвай: значи Господу всичко тъй е угодно.
Слава Богу за всичко! Слава Богу за всичко!
Слава Богу за скръбта и за радостта! …”
Неотдавна нашият град беше посетен от Боянската чудотворната икона на Божията майка. Освен благословението на светата икона, делегацията , която я съпровождаше донесе и песента на един руски монах, която започва с цитираните по-горе слова. В духа на Православието, тази песен напомня да благодарим винаги на Бога, защото Бог ни дава всичко за спасението на нашите души – и радост и скръб и изпитания. Разбира се Бог не е създал човека за страдания, а за радост, за това при Сътворението го поставил в рая, където в присъствието на своя Творец, човекът бил неизказано щастлив, но след грехопадението се скрил от Бог, както четем в св. Библия, и вследствие действието на греха в човешката природа и отдалечеността на човека от Бога дошли страданията и дори смъртта. Колкото повече се отдалечавал човек от Бога и умножавал беззаконията си, толкова повече се увеличавали страданията и скъсявали дните на човешкия живот. Всъщност страданията играят важна роля в живота на човека. Може да се каже, че те са като лекарство за човешката душа, което лекува човек от собствената му гордост и го кара да преосмисля живота си и да открие истинските ценности в него.
Истината е, че това кубе близо трийсетина години се извисяваше над нашия град и привличаше погледите към себе си, за да призове към Божия дом и към Православната вяра всички, които погледнат на там. Но уви … от ден на ден хората забързваха своя делничен ход и увлечени в своите злободневни проблеми сякаш забравяха дори да хвърлят поглед на там. А в неделните и празнични служби – броят на черкуващите се християни все по-вече намаляваше. Черквата се изпълваше с голямо множество само по Великденските празници и то от хора, дошли да се бутат в навалицата за върбови клонки или пък просто ей така.
Съвременните троянци решиха, че е по-добре техните деца да изучават само това, което ще е полезно за бъдещата им професионална реализация, но не и да бъдат учени и възпитавани в истините на светата ни Православна вяра. Тъй безпаметно се нижеха дните в Троян до този знаменателен 15 септември, когато мълния озари небето над града и изключително мощен гръм го разтресе. А това, което последва всички го знаем – след мълнията, кубето отново привлече погледите на троянци към себе си, но този път в буйни пламъци, искрящо като ярка звезда в троянското небе. Може би да озари много помрачени души? Може би да спаси децата на Троян? … Не знам, но лично аз се надявам това да е така. Надявам тази светлина да не е светила напразно, а да е трогнала всяко троянско сърце. Надявам се Троян да се е събудил от духовния си сън за духовен живот. Надявам се всички ние троянци, да осъзнаем, че троянския храм не е паметник, а нашият дом за молитва, че това е всъщност спасителен кораб за нашите души. Кораб – чието последно пристанище е Небесното царство на нашия Спасител и Господ Иисус Христос! Надявам се, а в сърцето ми напират словата от песента: “Слава Богу за всичко! Слава Богу за всичко!
Слава Богу за скръбта и за радостта! …”
Архиерейски наместник и председател на църковното настоятелство при храма: ставрофорен свещеноиконом Марин Войнов Божков
Църковното настоятелство при храм “св. Параскева”- Троян призовава всички православни християни да помогнат за възстановяване кубето на храма !
Сметка на църковното настоятелство в лева:
банка ДСК-ТРОЯН BG14STSA93000007526650 банков код: STSABGSF
Сметка на църковното настоятелство в евро:
“БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, Клон “ТРОЯН”
сметка BG95 PIRB 8056 2699 5980 91