Кои са тези хора и как стигнаха дотук?
Без да претендирам за математическа точност смятам, че над 90% от студентите сме влезли в Богословския факултет на СУ благодарение на вярата си. Някои – поощрени от духовниците си, други – пренебрегвайки нечии забрани, а трети – призвани свише. Няма да забравя как на приемния изпит всеки втори кандидат-студент теглеше въпроса „Синайското законодателство“. Комисията не можеше да повярва как се случва това, след като след всеки кандидат въпросите се размесват. На мене също се падна това.
Ден по-рано седях в енорийския си храм и имах умислен вид. Свещеникът се приближи до мене, подаде ми Библията (тази със зелените твърди корици), каза ми: „Отвори я и прочети главата, на която си отворила, после ела и ни кажи коя е“. Отецът се обърна и отиде в канцеларията, където го очакваха енориаши. Отворих и попаднах на Изход, 19 глава…
Първо изкачване на стълбите!
Всеки преподавател прави различно впечатление на всеки студент. Ето, сега например, в чата на втори курс студентите казват, че помнят всяка дума на проф. Павлов. Други заемат цялата почивка на доц. Нушев с въпроси. Но за стълбите мисля, че всички сме единодушни – всяка година те стават все по-стръмни. И все пак в първото им изкачване има нещо необикновено, нещо не от този свят. На края на стълбите една усмивка ни насочва към аудиторията. Тази усмивка има име – Венелина Михайлова. Науката доказва, че при силни емоции човек запомня повече детайли. Помня въпроса на доц. Янев на изпита, помня всеки ден, прекаран във факултета, но стига за мене.
Искам да кажа, искам да извикам: „Всеки студент от този випуск е голям човек“. Познавам „кръста“ на повечето от колегите. Щом това, което знам, е наистина тежко и голямо, какво ли е в действителност? Отец Симеон, който пътува с влака от Враца в 4 ч. сутринта; майките, които мислят за децата си; човеците, които прескачат изпитанията и стигат до факултета. Всички тези хора го правиха в продължение на четири години, защото имаше кой да ги посрещне. Бог ни чакаше всеки ден. Бог ни срещаше с преподавателите, с администрацията, която е арматурата на факултета, със света на идеите, догматите, законите, но най-вече на любовта. Затова и всеки се връща, колкото и кусури да е намерил във факултета. Любовта покрива всичко.
До нови срещи, приятели!
На първата снимка: Студентите от випуск 2022-2023 г., задочно обучение
На втората снимка: Редовните студенти от същия випуск с проф. Димо Пенков
