Мобилно меню

4.951724137931 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (145 Votes)

52463241815 38427f5ef2 k 2Събитие на книжния пазар за православна литература тази седмица е излизането от печат на „Опело на свети крал Стефан Милутин“ от Белоградчишки епископ Поликарп. Книгата е издадена с благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит и е поетична възхвала на светия крал.

Обогатяването на православната литература е добро и нужно, и носи радост. Тази нова творба обаче буди и въпроси, защото не е просто лирика, а е текст с богослужебно предназначение – последование „Надгробен плач“ е. Като този Надгробен плач, който пеем при оплакването на нашия Господ Иисус Христос след полагането Му в гроба на Велики петък. По същия модел на прослава на Господа епископ Поликарп е написал текста, тази мелодия използва, но за прослава на светец.

В новините за издаването на книгата и за богослужението в навечерието на празника на св. Стефан Милутин се говори за „последованието на Опело на св. крал Стефан Милутин“. Само някакво членуване на думата „последование“ имаме, но пък точно то ни сочи това последование на опело на светец като нещо познато и нормално за богослужението на Православната църква и ние го приемаме като такова. Дали обаче наистина в богослужебната традиция и практика на БПЦ има последование Надгробен плач за светец?

В нашето наследството от старобългарската и възрожденската ни книжнина няма образец на текст за опело на светец, не успях да открия такъв и в по-новата литература. Съответно в БПЦ няма и богослужебна традиция за отслужване на последование Опело на светец. Единствено през 2013 г. по инициатива и текст пак на епископ Поликарп е отслужено „Опело на св. Димитър Солунски“ при храмовия празник на катедралата във Видин (сега при новия митрополит такова последование там не се служи). Което означава, че въпросното последование „Надгробен плач за светец“ е съвсем ново за богослужебната практика на Българската православна църква. А как става въвеждането на нова служба или на ново последование в Църквата? Кой решава дали нововъведението е допустимо или не?

Ако за издаването на книга от името на една митрополия е достатъчно благословението на митрополита, то достатъчно ли е това благословение и за въвеждането на ново последование в богослужението на цялата Църква? Ще направим ли разликата между лиричен текст и богослужебна практика и ще потърсим ли благословението на Св. Синод за нововъведението в богослужението? Има ли или ще даде ли Светият Синод на Българската православна църква благословение за създаването на последование „Надгробен плач“ за всички светци, които чества нашата Църква, или ще има „изтъкване“ на един светец над другите според личната преценка на епископ?

Всъщност нужно ли е да задаваме тези въпроси, след като онзи, който трябва да ги реши, явно не иска да си ги задава?

Нужно е, ей така… „за сведение“.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/dp6ch 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски