Знам, че днес хваленето на събрат изглежда невъзможно, невярно, архаично и нелогично, но е истина. Нищо, че и аз съм свещеник, и пиша за свещеник. Ех, ако беше в “доброто старо време”, щеше да е нормално, нали? Свещеник да хвали събрата си! Така трябва! Но, уви...
Само че аз хваля. Хваля протоиерей Александър Величков, председател на църковното настоятелство на столичния храм “Св. Кирил и Методий”. Вчера имах честта да взема участие в Светата Литургия с чин на обновление на храма, отслужена от Знеполския епископ Йоан, викарий на Софийския митрополит, Величкия епископ Сионий, ректор на Софийската духовна семинария “Св. Иоан Рилски”, протосингела на Софийската митрополия архимандрит Григорий и свещеници от Софийската епархия.
Няма да говоря за безсънните нощи, за трудностите по намирането на пари и съчетаването на председателството с енорийската работа. Хваля го за смелостта да се реши, да започне, да участва в целия процес и успешно да завърши този уникален ремонт. Хваля го за новаторството и неповторимия стил.
И аз като вас знам, че не всички събратя се радват. Веднага почнаха подмятания за пари, дарители, връзки... и да не казвам какво още. Но не това е важно. Важното е, че той го знаеше преди да започне, по време на целия ремонт, който отне между другото четири години, знае го и сега, след като се видя плодът на усилията му. Важното е, че въпреки всички трудности и спънки резултатът е налице.
Между другото нямам никакво основание и личен интерес да го хваля. Аз служа много далече, в друга църква. Дори това не е платен материал.
Просто се радвам от сърце на стореното от него за слава Божия. Моля се Господ да му въздаде многократно за това, че възлюби благолепието на дома Му и го направи прекрасен.
Това е.
Отец Александре, Христос посреде нас!
Снимка: архив на "Двери"
Бел. ред.: Авторът е настоял да бъде поместен материалът, макар да го е дал и на друг сайт.
Знам, че днес хваленето на събрат изглежда невъзможно, невярно, архаично и нелогично, но е истина. Нищо, че и аз съм свещеник, и пиша за свещеник. Ех, ако беше в “доброто старо време”, щеше да е нормално, нали? Свещеник да хвали събрата си! Така трябва! Но, уви...












