Случи се веднъж да продавам свещи в храма. Дойде един възрастен човек с чисти, спретнати, но вехти дрехи, преброи монетите си и тихо каза:
- Дайте ми три свещи от двайсет стотинки, моля.
- Три свещи от двайсет стотинки – повторих аз за себе си.
- Да, три, преди купувах по пет, но жената ми оряза бюджета – засмя се той. И някак тъжно добави: Вече ще са по три…
„Чия ли скъпа душа ще остане без светлинка с орязания бюджет? – помислих си аз – Или ще редува близките при запалването на свещичките?“.
Тази картина изплува в ума ми, когато разбрах, че Св. Синод увеличава цените на свещите с цели 100%. Свещите в храма вече ще са и по-къси, и двойно по-скъпи. Както винаги, идеално се ориентираха нашите старци в обстановката и осигуриха добрия си доход – по около 17 млн. лв. годишно получаваше БПЦ от продажбата на свещи, сега ще прибира още повече. Но колко точно ще печели БПЦ от свещи, няма как да се знае, защото няма публични отчети. Знае се само фиксираната сума на годишната субсидия на БПЦ от държавния бюджет – данъкоплатците в България, независимо дали са християни или не, платиха на Църквата близо 37.5 млн. лв. за 2021 г., а над 43 млн. лв. ще бъде субсидията за БПЦ за 2022 г. Отделно тези данъкоплатци плащат такси на църквата, която финансират, за кръщаване, венчание, погребения, помени и молитви, за споменаване на имена по време на Литургия и др. И като че задължително всеки, влязъл в църква, пали свещи с молитва за здраве или упокой на своите близки. Защото свещта, казват църковниците, е нашата безкръвна жертва, нашият принос пред Божия олтар. Така паленето на свещи е най-сигурното действие на християнина в храма и активно се стимулира, защото продажбата на свещи е важно перо в издръжката на църквите. Но истината е, че „жертва Богу е дух съкрушен“ (Пс. 50:19) – не материални жертви иска Бог от нас, а жадува за сърцата ни съкрушени, очистени и смирени. Жертва за Бога е и милосърдното дарение на пари, храна и време за нуждаещия се; жертва за Бога е грижата за по-малките ни братя, действеното добро и благовестие. Жертва за Бога е да живеем така, че самите ние да светим като свещ в храма и да разпръскваме в света светлината на Христос. „Защото Аз искам милост, а не жертва, и богопознание повече, нежели всесъжения“ (Ос. 6:6).
Трудни са наистина тези нематериални жертви и изискват време, не са като палене на свещ срещу стотинки за секунда. Но е време да се обърнем точно към тях, защото твърде много стана материализмът и в Църквата. Все по-пищни са църковните служби, с все по-нови и скъпи одежди, митри, накити, подаръци, скъпи ремонти на църкви и митрополии, скъпи обзавеждания, декорации (често откровен кич). Блясък и просперитет на всичко материално в Църквата имаме днес. Докато грижата за духовното запада по всички направления. Свещениците, въпреки че получават от държавата учителски заплати, масово нямат (и не получават в допълнителни обучения) нужната подготовка, за да са адекватни учители, а говорят заучени клишета и са просто требничари – работят за пари. Дори владици пестят и подбират думите си, за да са модно кратки и мили. Катехизация за възрастни няма или се състои тук-там благодарение на ентусиасти доброволци. Защо да говорим и учим хората за Бога, като е достатъчно те да палят свещите си и да плащат за треби?!…
Преобърнати са ценностите в БПЦ днес, не достига грижата за отделния човек. Може би защото ценността му се измерва в броя на свещите, които той купува, в парите за църквата, които дава?
Като направихте свещите двойно по-скъпи, Ваши Високопреосвещенства, хората ще Ви станат ли двойно по-скъпи? Как ще работите двойно за привличането и грижата за всяка една душа навън? Какво ще дадете Вие на хората за двойно по-високата цена, която де факто плащат на Вас? Колко още ще ги стрижете тези овце, докато кошарата Ви, духовната, е разграден двор?
Разбира се, не трябва да осъждаме и роптаем – това е грях. Нужно е да се смиряваме. Затова кратко ще припомним един призив от криза като сегашната: за Бога, братя, не купувайте… свещи! Купете хляб на гладния, дайте времето си на жадния – „жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш“.