Мобилно меню

4.9833333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (300 Votes)

patriarch kirillТрудно е да се говори. Трудно е да се мисли. Много е трудно да се молиш. Това е шок. И е ужасно да осъзная, че съм се объркал, когато не вярвах, че ще има война. Не, изобщо не вярвах, мислех, че приказките за войната ще останат само приказки, истории на ужасите, в които възрастните не вярват. Повечето ми приятели също не вярваха.

В четвъртък сутринта се събудихме в свят, който беше различен. В този нов свят Кремъл води две войни наведнъж: той отприщи голяма война срещу Украйна и продължи войната срещу Русия. Последиците от тези войни ще бъдат тежки за народите на двете страни. Ако агресията срещу Украйна е открита война, с бомбардировки, въвеждане на войски на територията на независима държава и жертви сред военни и цивилни, то войната на Кремъл срещу Русия не изглежда толкова очевидна. Арести, политически убийства, процеси, превърнати във фарс, изтезания на затворници, унищожаване на независими медии, натиск върху адвокати и граждански активисти – всичко това изглежда несравнимо с откритата въоръжена агресия, но все пак това е война, която Кремъл яростно и последователно води срещу своя народ.

Само на 24 февруари, в деня, когато руските войски преминаха границата на Украйна, 1700 души бяха задържани в различни градове на Русия. Почти всички ще бъдат съдени от послушните на Путин съдилища. На Кремъл не се хареса, че гражданите на Русия се осмелиха да се противопоставят на войната с Украйна.

Чува ли се гласът на Православната църква сега във воюващите страни? Московският и на цяла Русия патриарх Кирил говори два пъти през последните дни. В навечерието на агресията, на 23 февруари, когато Русия празнува стария съветски празник – Деня на Червената армия (преименуван през 1993 г. на Ден на защитника на отечеството), патриархът положи венец на гроба на незнайния воин до Кремълската стена и изнесе неочаквано голяма проповед. Първо, той подчерта, че „живеем в мирно време, но знаем, че има заплахи и в мирно време“. Сиреч осем години тлееща война в Донбас, където загинаха хиляди войници и цивилни от двете страни, много от които са членове на Църквата, на която той е предстоятел, не означават нищо за патриарха. И още: „За съжаление и в момента има заплахи – всички са запознати с това, което се случва по границите на отечеството ни“. Сиреч, границите на отечеството са „свещените граници“ на Русия, които трябва да бъдат защитени, а границите на други държави, в които той е почитан като патриарх, не означават толкова много за него.

По-малко от ден след тези думи руският президент Владимир Путин ще нареди атака срещу Украйна.

Патриарх Кирил ще мълчи цял ден до вечерта и това мълчание ще бъде най-красноречивото доказателство за нравствения му крах. Да, той ще направи изявление по-късно, но думите му ще бъдат толкова мъгливи, че ще стане ясно: основната му задача ще бъде не желанието да оцени случващото се, а стремежът да избегне всякакви оценки. И във всеки ред има страх от истината, нежелание да се признае.

Призивът на патриарха е типичен пример за пропаганден текст с умишлени подмени. Ето основните от тях:

„С дълбока и сърдечна болка възприемам страданията на хората, причинени от случващите се събития“.

За човек, който умее да каже истината, не е трудно да намери точните думи – агресия, война, атака на Русия срещу Украйна, ракетни удари по съседна държава. Патриархът обаче предпочита „кодирания език“ и говори за „актуални събития“;

„Призовавам всички страни в конфликта да направят всичко възможно, за да избегнат цивилни жертви“. 

Тук отново всичко е ясно: има агресор – Русия, и защитаваща се Украйна. Комбинирането им в една фраза, наричането им „страни в конфликта“ е безнравствено.

И по-нататък: „за да се избегнат жертви сред цивилни“. Сиреч, ако военните умират – това не е толкова страшно за патриарха, така да се каже, „професионални рискове“? Той ще бъде ли готов сам да погребе загиналите войници, да обясни на жените и майките им защо са загинали – и на украинските, и на руските?

В този контекст призивът за „принасяне на дълбока, гореща молитва за бързо възстановяване на мира“ изглежда като магическо заклинание или в най-добрия случай като празна формалност.

Само един църковен йерарх от Московската патриаршия намери смелостта да нарече нещата с имената им. В рязък контраст с неясното обръщение на патриарха прозвучаха думите на Киевския и цяла Украйна митрополит Онуфрий, глава на Украинската православна църква на Московската патриаршия: „Случи се беда. За съжаление Русия започна военни операции срещу Украйна и в този съдбоносен момент ви призовавам да не изпадате в паника, да бъдете смели и да покажете любов към родината си и един към друг. Призовавам ви преди всичко към усилена покайна молитва за Украйна, за нашата армия и нашия народ, моля ви да забравите взаимните раздори и недоразумения и да се обедините в любов към Бога и нашата родина.

В този трагичен момент ние изразяваме нашата специална любов и подкрепа към нашите войници, които стоят на стража и защитават нашата земя и нашия народ. Бог да ги благослови и пази!

Защитавайки суверенитета и целостта на Украйна, ние се обръщаме към президента на Русия и го молим веднага да бъде спряна братоубийствената война“.

Призивът на митрополит Онуфрий се появи още в средата на деня на 24 февруари, много по-рано от реакцията на патриарх Кирил. И е забележително, че митрополит Онуфрий използва библейския образ на Каин: „Украинският и руският народи излязоха от купела на Днепър и войната между тези народи е повторение на греха на Каин, който от завист уби своя брат. Такава война няма оправдание нито пред Бога, нито пред хората“.

Признавайки родството на народите на Русия и Украйна, Онуфрий дава безмилостна оценка на действията на Русия, сравнявайки я с Каин, и по този начин повдига въпроса за моралната отговорност за извършените действия.

Преди няколко години в един от панегириците си към патриарх Кирил митрополит Иларион (Алфеев) отбеляза: „Ключовата мисъл на патриарха, когато говори за служението на Църквата, за нейната мисия в света, е, че Църквата е призвана да провъзгласява Божията истина“. Добре казано, нали? Днес обаче трябва да се постави направо въпросът: какво ще стане, ако Църквата в лицето на своя предстоятел загуби този пророчески дар? Тук обаче е необходимо да се говори не в сегашно време, а в минало. Твърде очевидно е от какво се тревожат църковните йерарси в Русия и преди всичко самият патриарх през последните години. Това е изпълнението на идеологическата поръчка на Кремъл, сътрудничество с правителството, което напълно пренебрегва евангелските заповеди, заменяйки ги с „традиционни ценности“ за по-лесно манипулиране.

Загубата на дарбата да се провъзгласява истината води до разделения. Виждайки лицемерието на църковната власт, паството – понякога интуитивно, понякога съзнателно – тегли черта, разделяща официалната църква, начело с патриарха, и истинския църковен живот, чийто фокус е енорийската общност. В същото време става все по-очевидно, че официалната църква е бреме, тежко и безсмислено бреме за живите общности.

Друга разделителна линия е географската или по-скоро геополитическата. Ако официалната църква откаже да признае войната в Донбас за реалност и е готова да сложи живота на хората на олтара на руския свят, тогава църковното разделение между Русия и Украйна е неизбежно. Ако руският свят беше наистина мека сила, а не имперски клуб, тогава продължаването на съществуването на Украинската църква в рамките на Московската патриаршия би било възможно. Ако обаче тези, които се стремят към свобода и избягват имперското насилие на Москва, се наричат ​​от държавната пропаганда „нацисти“ без угризение на съвестта, а патриархът мълчи, тогава трябва да бягате от такъв патриарх.

Днес е много ясно: патриарх Кирил не е готов да защити паството си от агресивния режим на Путин – нито народа на Украйна, нито народа на Русия. Човешкото страдание не е сред неговите приоритети. Ходатайстването на патриарха пред властите остана само в историческите книги.

Простете наивния ми въпрос: тогава кому е нужен такъв патриарх?

Източник: Public Orthodoxy


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8q46k 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец