Мобилно меню

4.9256198347107 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (121 Votes)

proОставката е една работа, дето направо да кажеш: абе, остави я тая! Ама стремежът ни да защищаваме истината и само истината (признаваме си, последните думи са изплагиатствани!) ни накара да си припомним една приказка за прословутите оставки, пусти да опустеят!

Имало едно време един цар на едно югоизточно царство и господарство. Той бил много добър и учен, и книжовен цар, но и малко страхлив и податлив на външен натиск. Е, това не е добре за един цар, колкото и добър, и учен, и книжовен да е той. Та този цар, понеже заболял и страдал, и никой лекар на света не можел да му помогне, решил той (или други от негово име решили) да си подаде оставката и да се оттегли от царството и господарството, като остане поради оставката си само бивш цар без армия и гвардия, и владения, и имения, и имане, и почести, и страхопочитание от поданиците, които в такъв случай веднага се преориентират към друго поданство.

И онези външни натискници не само му подготвили душевнотелесните (психосоматичните) обстоятелства на оставката, но и започнали да подготвят заместването му с подходящ според техните виждания и интереси заместник на царския престол. Веднага изпратили по подвижни далекогласи (които сега наричат с чуждиците „мобилни телефони“) предложения за нов цар на югоизточното царство и неговото господарство. С настойчиво трепетен глас те мазно казвали кои са онези двама „най-добри и най-подходящи кандидати“ (и особено единия) за царския престол на югоизточните земи.

Местните велможи чували тези наставления най-вече от властния южен цар и се съгласявали да подкрепят речените поименно (имя рек) кандидати, понеже не били много наясно с царските работи и особено защото разчитали да се избере слаб и некадърен нов цар (няма да даваме примери, защото „умному мало довлеет“), който да не може да си защищава царските права и интереси и лесно да пада в клопките на техните дребни коварства и изгоди. Пък понеже югоизтокът бил далече от юга, те не се страхували много от похожденията на южния цар и спокойно приемали неговите интриги, уж за да ги остави той на мира. Били странни времена. Трудностите и опасностите за съседа все още не били приемани на сериозно като опасности и трудности за тях самите. А и още нямали опита от падането под османска власт на разделените балкански господства. Затова обещавали подкрепа на обещаваните бъдещи владетели и нещата тръгнали по нанадолнището.

Какво станало по-нататък ли? Ами то станало, каквото станало, мнозина югоизточни велможи сетне си скубали брадите и косите, но нанадолнището не е като нанагорнището. Там винаги има плач и скърцане със зъби от мъка и яд, че не са проявили разум и желание сами да си изтеглят колата от калта на обстоятелствата, а са я оставили на разни владикоправачи (т. е. деспотмейкъри), сънуващи сънища в бяло було обвити. Защото бялото само по себе си е хубаво и чисто, но пък лесно се цапа от нечисти помисли и действия. Затова в следващите приказки ще има все такива неприятни истории за неприятни действия на неприятни хора. А сега… – сега „бъдете будни и се молете, защото не знаете ни деня, ни часа“, когато ще ви дойде и на вас до главата и брадата да си ги скубите от мъка и от яд.

Честна дума!


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8wad4 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти.

Св. Йоан Лествичник