Доскоро не особено известна за широката публика, църквата „Св. Йоан Летни“, разположена на живописните скали на брега на язовир „Пчелина“, в близост до с. Поцърненци до Радомир, напоследък е притегателен център за неделна семейна разходка на стотици софиянци и перничани. И нищо чудно: въздействието на старинния храм, датиращ от края на Второто българско царство – ок. 1350 г., на фона на впечатляващата панорама, разкриваща се от скалите, над които той се извисява, е наистина впечатляващо. След всички събития, случили се през вековете, и в суровите климатични условия, на които е подложена малката църква, оцеляването ѝ до днес е истинско чудо.
Днес храмът не е действащ, но е отворен за посетители, които могат да влязат, да запалят свещ и да се помолят. Вижда се, че за църквата някой полага поне минимални грижи – снабдява със свещи, старае се да е почистено… Според някои публикации, това е пастир, който живее и пасе стадото си някъде в близост. Въпреки романтичната нотка в тази история, трудно обяснимо е защо църковните власти не са ангажирани със съхранението на храма и реставрацията на стенописите му. Или поне това, което е останало от тях след занемаряването и поругаването им от вандали назад в годините. Още повече, че църквата е записана като паметник на културата с „национално значение“ в регистъра на Националния институт за недвижимо културно наследство.
Факт е, че преобладаващата част от хората, които понастоящем посещават мястото – най-често млади семейства с децата си, се отнасят с респект и внимание към старинния храм. Мнозина влизат да се помолят вътре, други се наслаждават на гледката и природата. Със сигурност повечето биха подкрепили, всеки според възможностите си, една инициатива, целяща възстановяването на стенописите и опазването на църквата за следващите поколения. Стига в основата на такава инициатива да стои достатъчно надежден авторитет, на когото хората да могат спокойно да се доверят. И най-естествено е това да бъде под патронажа на Софийската св. митрополия. Да призове християните от епархията за едно благочестиво дело, което е напълно осъществимо, но не трябва да бъде отлагано.