Предната нощ, в 2:45 ч. на 11 септември, на седемдесет и седемгодишна възраст си отиде от този свят православният свещеник отец Петър (Питър) Скорър. Той служеше в параклиса „Св. Анна“ в английския град Екситър. Заедно с о. Йоан (Джон) от с. Кум Мартин и о. Никанор са възстановителите на Православието в графство Девън преди повече от половин век, когато с младежка жар са проповядвали и организирали православната общност в този край на Великобритания. О. Петър е духовен син на Суржокия митр. Антоний, който поема духовната грижа за младия англичанин още от неделното училище.
Беше много скромен човек. Никога не е мечтал за пост или власт. Винаги е предпочитал да е в сянка. Затова и цели 47 години си остана дякон. Миналата година, когато мястото за енорийски свещеник се освободи, попитах о. Петър Скорър след една литургия, когато бяхме в залата за кафе, дали не би искал да стане свещеник. Тогава той беше в перфектно здраве и ми каза, че не го блазни идеята да е енорийски свещеник. Че за него е достатъчно да извърши една св. Литургия като свещеник и да умре.
Тази година в деня на св. Трифон (1 февруари) той беше ръкоположен за свещеник от Тиатирския архиепископ Никита, новия предстоятел на гръцкия диоцез за Великобритания и Ирландия. След това о. Петър ревностно отслужи не една литургия. В края на март правителството затвори храмовете и той продължи да служи от дома си, като „стриймваше“ (излъчваше на живо) във Фейсбук.
Миналата седмица влезе в болница и бързо го изписаха като безнадеждно болен от рак на белите дробове. В понеделник отидох да го видя. Къщата му беше пълна с роднини и приятели, дошли да си вземат сбогом. Оставиха ме сам с него. Отецът ме предупреди, че може мислите му да блуждаят. Не забелязах такова нещо: говореше много смислено. Имаше кислородни тръбички в носа и кашляше от време на време. Беше на края на силите си и говореше тихо. Аз не исках да го прекъсвам, да не би да го натоваря да се връща да ми обяснява. Той ми разказа нещо, което за мене означава, че е имал видение.
Той започна с това, че болничната стая била малка и около него имало много апаратура. Изведнъж той не чувствал никакви болки и станал, и извършил св. Литургия. Бил неземно щастлив.
Бог да го приеме в обятията Си!
