Мобилно меню

4.9775280898876 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (178 Votes)

яжоиешиешщНа 29 юли 2020 г. в 20:30 ч. на официалния сайт на БПЦ - БП от името на Старозагорска митрополия беше публикувана новината, че в гр. Мъглиж е била открита чешма и площад на името на покойния Врачански митрополит Калиник, „осветени лично от Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан“. В текста се казва още, че „зад идеята за обособяването на площадното пространство стоят Старозагорска Света Митрополия, „Арсенал“ АД и Община Мъглиж“. Издигането на мемориалната чешма е във връзка с 50-годишнината от обявяването на Мъглиж за град, което стана през август 2019 г. Тогава и митр. Калиник, роден там през 1931 г., беше удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин“.

Във връзка с горния абсурд, неминуемо трябва обаче да припомним кой всъщност е митр. Калиник и какви точно са неговите „заслуги“ за БПЦ.

На първо място нека припомним за скандалното му избиране за Врачански митрополит през 1974 г., когато под натиск от властта изборът за Врачански митрополит (на тогавашния Стобийски еп. Арсений) без никакви сериозни основания е касиран и е проведен нов избор, на който вече е избран „точният“ кандидат. Излишно е да се уточнява чий кандидат.

Една от първите задачи на Калиник във Враца е през пролетта на 1975 г. да премахне гробовете на предшествениците си Константин и Климент, погребани зад митрополитския храм „Св. Николай“. Техните гробове с кръстовете си явно са пречели на „социалистическия облик“ на града. Костите на архиереите, събрани надве-натри, са набутани в гроба на починалия през 1974 г. митр. Паисий, а предишните места на гробовете са заличени.

Нека не забравяме, че все още живите съвременници на митр. Калиник добре помнят „плодовете“ на неговото служение, което според партийната директива превърна управляваната от него Врачанска епархия в една конюнктурна и безлична брънка от БПЦ. За никого не е тайна, че той беше най-верният служител на Държавна сигурност сред архиереите, имал заслугата да съсипе мнозина кадърни богослови, както и да издигне други „подходящи“ духовници на високи постове.

Всеизвестни са и наистина опустошителните му действия като управляващ в някои овдовели епархии на БПЦ, където след него всичко е погром. Макар уставът на БПЦ тогава да изискваше някой от съседните митрополити да поеме временно управлението на овдовялата епархия и да проведе избора за нов митрополит, Калиник с поддръжката на властта се „намърдваше“ като управляващ навсякъде. Така той спокойно си вършеше своите безобразия, а след това никой не му търсеше отговорност („победителите не ги съдят“!).

След кончината на Пловдивския митрополит Варлаам през 1986 г. Пловдивската митрополия е тотално обрана от митр. Калиник, който оставя на новия митрополит Арсений (когото преди 12 г. е изместил от Враца) безлични останки от предшествениците. Подобна е и участта на Видинската митрополия след кончината на митр. Филарет през 1987 г. Новоизбраният тогава митр. Дометиан много пъти на всеослушание е казвал, че единственото ценно нещо, което е получил в наследство, е една съдрана архиерейска мантия. Най-фрапиращ обаче е случаят с отиването на митр. Калиник във Варненска епархия през 1988 г. след кончината на митр. Йосиф. Тогава от митрополитския дом са изнесени архиерейски принадлежности, картини, сребърни прибори за хранене, а един от дърворезбованите иконостаси на митр. Йосиф в митрополитските покои е бил изтръгнат от стената.

Известно е още, че точно митр. Калиник беше и основен двигател на създадения през 1992 г. разкол в БПЦ, но липсата на достатъчно сила от предишните му „другари“ предотврати замисления пуч.

Нека любителите на църковната история не забравят и още нещо. През м. декември 1995 г. пред Св. Синод и патриарх Максим поднесе покаяние низвергнатият разколник Старозагорски митрополит Панкратий, но докато той беше жив, Калиник не направи никакви постъпки да се върне в Църквата. Защо ли? Той стори това едва по време на свикания у нас Всеправославен събор за преодоляването на разкола (30.9. – 1.10.1998 г.), когато Панкратий беше вече покойник.

Дали митр. Калиник се е разкаял за всичко лошо, което е извършил през живота си, е негов личен проблем. Но още един факт е безспорен! По свидетелство на местни жители във Враца, малко преди Калиник да почине, по негово нареждане е унищожена цялата лична библиотека и архив на предшественика му митр. Паисий, струпана на купчина в двора на Врачанската митрополия и предадена на вторични суровини. Факт е също, че новият Врачански митрополит Григорий завари една опустошена митрополия – без архив, без елементарни битови условия, без кухненско обзавеждане и дори без прибори за хранене... На тези въпроси обаче може да отговори, може би, бившият викарен епископ на Калиник.

Ако за жителите на гр. Мъглиж митр. Калиник е „гордост“ и „почетен гражданин“, което всъщност е твърде съмнително, то за Българската православна църква той по-скоро е един срамен епизод!

Бог да го прости!


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/66wrw 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе – със слънце, луна и звезди.

Св. Филотей Синаит