Мобилно меню

4.9193548387097 1 1 1 1 1 Rating 4.92 (186 Votes)

2020 04 05 1111За Петата неделя на Великия пост Църквата е определила по време на св. Литургия да чуем евангелския откъс от Марк 10:32-45. Днес мнозина не могат да бъдат в храма, но можем да го прочетем вкъщи. Текстът сякаш е избран за нашата действителност. Иисус Христос предупреждава учениците за настъпването на тежък период, смутни и страшни дни, когато „Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците; и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне“.

Стресирани от предсказанието, объркани, неразбиращи, учениците реагират различно. Двамата братя Зеведееви, Яков и Йоан, дори бързат да „се уредят“ на места, близо до Учителя си, когато Той дойде в Своята слава.

Христос знае, че в страшните и смутни дни хората са объркани. Затова дава на учениците Си насоки и ориентир не само за дните на бедствия, но и за всекидневния им живот на християни:   

„А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властват върху тях. Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб. Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина“ (Марк 10:42-45).

Да оставим за малко вайкането къде можем да отидем и къде – не и да прочетем няколко пъти тези думи на Христос, да помислим върху тяхното изпълнение. Ако приоритет на живота ни стане не какво ми се прави на мене, а как най-добре да служа за доброто на ближния, до степен да стана като слуга и дори роб, ще намерим отговори и на много въпроси в днешното време на пандемия.

Ако се облегнем на гордостта и самомнението, можем да стигнем до отричането от Христос, независимо от добрите намерения…, както се случва с ап. Петър.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/693wx 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски
   

© 2005-2023 Двери БГ и нашите автори. За контакти с екипа - тук.
Препечатване в други сайтове - само при коректно посочване на първоизточника с добре видима хипервръзка. Всяка друга употреба и възпроизвеждане, включително издаване, преработка или излъчване на материалите - след изрично писмено разрешение на редакцията и носителите на авторските права. 
Двери спазва етичния кодекс на българските медии, както и политика за защита на личните даннни на посетителите.