В (историческото?) официално комюнике на Св. Синод на Гръцката църква след заседанието му за м. август (28.8.2019 г.) се казва, че:
„След изслушване на докладите на синодната Комисия по догматическите и каноническите въпроси и на Комисията по междуправославни и междухристиянски връзки, относно украинския въпрос, Св. Синод признава каноничното право на Вселенска патриаршия да предостави автокефалия, както и прерогатива на предстоятеля на Гръцката църква да придвижи по-нататък въпроса за признаването на Църквата в Украйна“.
Въз основа на комюникето може да се каже, че:
1) Църквата в Гърция посредством своя официален административен орган (Св. Синод) признава правото на Вселенския патриарх да предоставя автокефален статут на една поместна църква (без да споменава като необходимо условие за предоставянето на нова автокефалия свикването на всеобщ (всеправославен) събор или утвърждаване на акта за предоставяне на автокефалията от една или повече православни църкви – ако беше така, то тогава правото за предоставяне на автокефалия нямаше да бъде свързвано с Вселенския патриарх, а с друго лице или с друг общоправославен орган).
2) Освен това, в своето комюнике Св. Синод не говори за необходимост от по-нататъшно одобряване на решението му от страна на Йерархията на Гръцката църква, т. е. от всички действащи митрополити и нейн висш управленски орган.
3) Напротив, „прерогативът на предстоятеля на Гръцката църква да придвижи по-нататък“ въпроса за признаването на тази автокефалия от страна на Гръцката църква, за което се говори в комюникето, не означава, че председателят на Св. Синод на Гръцката църква има правото да потвърди или отхвърли решението на Св. Синод, защото: а) Атинският архиепископ (предстоятел на Гръцката църква) председателства Св. Синод, следователно решението на последния изразява и него; б) Атинският архиепископ (предстоятел на Гръцката църква) не управлява, нито решава „без“ или „над“ административните органи на Гръцката църква (Св. Синод, Йерархията), а „заедно с“ тях и в един много определен смисъл е обвързан от тях.
4) Има основание да мислим, че „по-нататъшното“ придвижване на украинския въпрос от страна на Атинския архиепископ означава: литургичното поменаване на предстоятеля на автокефалната Църква на Украйна (ПЦУ), изпращането на официална кореспонденция и всички останали църковни актове, които изразяват каноничното и мистично единство между двете сестрински църкви.
5) Ако въпреки това Атинският архиепископ пожелае да придвижи решението на Св. Синод пред Йерархията на Гръцката църква за утвърждаване (въпреки че обсъждането на украинския въпрос на заседанието на Йерархията не означава задължително и преразглеждане на решенията на Синода), то той ще направи това, за да даде „по-официален“ характер на решението на Св. Синод. В случай обаче, че Йерархията бъде призована да се произнесе по украинския въпрос и направи това в разногласие с решението на Св. Синод (бидейки по-висш от него орган), бихме имали един съвсем различен каноничен акт за това, кой предоставя автокефален статут на една поместна църква, което би влязло в противоречие с докладите на двете синодни комисии (по догматично-каноничните въпроси и по междуправославните и междурелигиозни отношения), но най-вече с решението на Св. Синод от 28 август т. г.
Следователно би могло да се сметне, че актът на Св. Синод представлява de facto, но и принципно (канонично-еклезиологично) признаване на автокефалията на Църквата в Украйна, както и на историко-каноничното право на Вселенския патриарх да предоставя този църковен статут на отделните църкви.
Източник: facebook профил на автора
