Мобилно меню

4.95 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (80 Votes)

Rila monasteryВинаги е полезно да се сравняваме с другите. Само че не с цел да се самозалъгваме колко сме по-красиви, по-добри, по-вярващи, по-смирени, по-изпълнителни християни, а да виждаме колко много ни липсва, за да сме като другите, чиито положителни качества нашият егоизъм услужливо засенчва.

Ако успеем поне за малко, поне за минути, за секунди, ако щете, да изключим бръмчилото на егоизма си, тези полезни сравнения ще ги усетим и като болезнени. Но, както казва народът ни, „тая болка не е за умрялка“, тоест, тя не е фатална, а дори е полезна. Защото ни помага да се осъзнаем къде сме, колко сме не на мястото, на което би трябвало да сме – като човеци, като християни православни.

Такива мисли ми дойдоха в главата на празника Успение на преподобния Йоан Рилски в неговия манастир. Който е най-големият български манастир, а самият св. Йоан – най-почитаният от българите светец. Значи, всичко това е „топ“, както е модерно да се казва сега. И то не „топ 10“ или „топ 20“, ами направо „топ 1“!

И не щеш ли, в паметта ми изникнаха картините от подобно „топ 1“ място с „топ 1“ почитана свята личност в съседна страна. Страната е Румъния, с която особено през последните години постоянно се сравняваме по разни политически, икономически, правораздавателни и прочие показатели. Няма никакво значение, че от България тя е по-голяма по площ над два пъти, а по население – сигурно три пъти. Техните преброявания като нашите показват едни големи проценти православни вярващи, но църквите им са много повече от нашите и всички – действащи. За манастирите да не говорим – там монасите и особено монахините са с десетки пъти повече от нашите.

Аз обаче си спомних онзи ден за празника на св. Петка-Параскева в гр. Яш, в източната част на Румъния. Както всички знаем, мощите на светицата, родена и просияла в Епиват, на брега на Мраморно море в днешната европейска част на Турция, са били последователно в Търново, Видин, Белград, Цариград, а от 1641 г. са в Яш. Затова и светицата всеки народ си я нарича със своите съставни имена: Петка Търновска или Българска, Петка Сръбска или Белградска, Параскева Молдовска или Яшка, или Нова.

Близо четири столетия тя се почита най-много от румънския народ. Това може да се види по много показатели, но най-сигурният показател е броят и рангът на поклонниците, преди всичко за нейния празник – 14 октомври. Поклонниците на този празник са безброй или „ихже нест числа“, ако използваме псаломския израз на църковнославянски език. Според едни те били около милион, според други – милион и половина. През цялото денонощие благоговейно стоят на бдението и другите богослужения, редят се на километрични опашки да се поклонят на мощите на преп. Параскева-Петка. За празника идва патриархът и поне дузина митрополити, архиепископи и епископи, но също президент, министри, депутати, политици от разни рангове. И ги гледаш, че не се чудят защо са там, не гледат с досада, подсказваща неизречената фраза: „Ей, тия попове няма ли най-сетне да свършат!“. Гледаш ги и им се радваш, че са дошли и те като милионния народ с настроение на поклонници. Гледаш ги и неволно ти идват наум едни такива полезни, но и болезнени сравнения.

Rila monastery frescoesКога президент, премиер или министър ще дойдат на празника на преподобния Йоан Рилски и ще стоят така чинно и без досада на богослуженията? Поне досега никога не са го правили. На всичко отгоре сегашният ни министър-председател, откакто е в тези свои премиерски мандати, въобще не е стъпил в манастира! Защо ли? Ами, питайте го, ако си нямате работа.

Някой с основание ще си помисли и друго: а къде е патриархът, къде са митрополитите на БПЦ, които иначе справедливо изтъкват величието на св. Йоан. Но най-вече – на думи и от разстояние. Тази година отбелязахме 550 години от връщането на мощите на светеца в неговия манастир. А на празника присъстваха всичко на всичко един митрополит и половина. Позволявам си шегата, защото единият от тях си е постоянното присъствие на Св. Синод на празниците в Рилския манастир. Нека му е видено! – както казват вярващите хора. Но къде са другите? Къде бяха те и в неделя, 18 август? Защо се юрват от „четирите ветри“, разбирай посоки, да ходят на патришки и владишки рождени дни, а за свети Иван нямат време?!

Ако речем да направим сравнение с румънците, резултатите ще са плачевно болезнени за нас. Там на празника в Яш ходи патриархът и половината им владици, у нас – 1/15 (една петнайста). Тогава има ли смисъл да сравняваме милиона поклонници в Яш с хилядата в Рила? Кой е поразил пастира, та са се пръснали овците? Във всеки случай това не е сторил Господ, Който е изрекъл тези слова (Зах. 13:7; Марк 14:27).

Снимката на стенописа Успение на преп. Йоан Рилски е на Мартин Митов


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/u4y69 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.