Преди няколко дни в църковната канцелария имах среща с младеж, който, изпълнен с тревога, но и с надежда, се обърна към мене: „Отче, много Ви моля да ми помогнете. Вече съм на края на силите си. Целият ми живот е объркан. В нищо не ми върви. Всичките ми пътища пропадат. Казаха ми да отида и да поискам да ми дадат да отключа църквата рано сутринта и така всичко ще се оправи. Вие явно сте дежурният свещеник и можете да ми помогнете. Когато дойдете утре за службата, да ми дадете ключа, за да отключа църквата!“.
Изслушах го с внимание, но и с известно отегчение, защото беше „поредният“, който искаше да „преобрази“ живота си по този начин. Но, виждайки голямото му желание, казах: „Няма нужда да правите това, защото е проява на суеверие. Не знам кой Ви го е казал, но знайте, че светата Църква не благославя това. Не само Православието, но и всички християнски деноминации. А дори да Ви позволя, нищо във Вашия живот няма да се промени. Истината е друга: ключът за Църквата е Вашата вяра! Просто повярвайте в Христос и Неговото учение! Препоръчвам Ви да си купите молитвеник и да се молите всеки ден, да посещавате богослуженията и особено неделната света Литургия! Можете да си запишете една света Четиридесетница за здраве и ние в храма да се молим всяка сутрин за Вас. После, дай Боже, да се изповядате и причастите! Но най-важното – повярвайте! Събудете вярата в себе си! Защото няма човек, който да няма никаква вяра! Разгорете я! Повярвайте на вярата си – това е ключът! Всичко друго е измислица. Няма нищо общо с християнството!“.
Той ме погледна тъжно, въздъхна и излезе от стаята. Видях го как напусна църковния двор. На другия ден не дойде... Разочаровах го... Но не толкова аз, обикновеният енорийски свещеник, колкото мнението на светото Православие по този въпрос. То е ясно, точно и аргументирано.
„Да отключиш църквата“ е едно от най-разпространените суеверия в практиката. Думата „суеверие“ е старобългарска, а коренът „суе“ означава „празно, напусто, безсмислено, безполезно“ (от всуе – напразно, суета, празна, безсмислена работа). Затова и цялата дума има значение на „празноверие“, т. е. празна, безсмислена, безполезна вяра. Нещо повече – нечиста вяра. Проява на болна мистика. Хората вярват, че ако ти бъде позволено да отключиш храма рано сутринта, ще ти провърви във всичко. Изведнъж, заради привилегията да влезеш пръв и да потърсиш някаква друга алтернатива на своя живот. Едва ли не Всемилостивият Бог ще се смили и веднага ще промени посоката на живота ти, съобразно желанието ти. Ще се намеси чудотворно и така ще размести обстоятелствата, че търсещият ще остане доволен. Нещо повече – задоволен. Това е точно обратното на думите на св. пророк Давид: „Жертва Богу е дух съкрушен. Сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш!“ (Пс. 50:19).
За подобни прояви св. апостол Павел заявява: „От скверни и бабешки басни отбягвай, а се упражнявай в благочестие!“ (1 Тим. 4:7). Суеверието е като вирус за чистото учение. Съзнанието на търсещия човек е провокирано от всякакъв вид езотерика, източни култове и псевдоучения. Но сякаш най-лошото е смесването им с точното изповедание на вярата. Целта е ясна и прозрачна: да се подменят истинските цености, да се размие ясното послание и така да се изгуби пълнотата на благодатта Божия. Св. Православие да бъде дискредитирано и представено в очите на хората като едно от многото учения за Бога, а не единственият и спасителен път до Царството Му!
Но ап. Павел говори за „упражнение в благочестие“, а това е проява на дръзновение и чиста вяра в Христос! За това говори и Спасителят толкова пъти в Новия Завет: „Да бъде по Вашата вяра!“ (Мат. 9:29) или „Твоята вяра те спаси!“ (Лука 7:50). Тя е разковничето, ключът за всички плодове в нашия духовен живот. Тя е малкият пламък, който разгаря огъня в огнището и сгрява всичко наоколо. Проста вяра, но това изисква усилие, напрежение на силите и порив за промяна. А голямата част от хората не искат това. Искат промяна в живота си, но не искат да се променят! Защото се страхуват да напуснат своя комфорт и удобната „сива зона“, в която са се разположили. Искат се дръзновение и мъжество, за да разчупиш своите окови. Риск от неизвестното и страх от бъдещето! Затова предпочитат да потърсят помощта на врачки, гледачки и астролози. При тях отговорите са ясни, насочващи и най-важното – бързи! Не изискват духовно развитие и лична „метаноя“. Съвременният човек е свикнал с ефекта на „кафемашината“ – да пусне монетата и веднага да получи напитката си. Само за няколко секунди. Така е по-лесно и приятно и... винаги сигурно. Ако кафето е свършило, ще отиде до съседната машина и ще стори същото. Но няма да се вгледа в себе си и не ще иска да се промени. За това за подобен тип хора св. Православие е неатрактивно, нетърсено и неактуално. Просто е неудобно за съвременния човек. Изсква се дръзновение не само да откриеш рая в себе си, но и да се бориш за него.
Затова и Синът Божи ни казва: „Царството Божие вътре във Вас е!“ (Лука 17:21). Всички съкровища са вътре, но надълбоко и всеки от нас трябва да има решимостта да копае в своята душа! Да изгради кладенеца, от който да избликне живата вода!
Нека всеки от нас, които сме тръгнали по пътя към Царството Божие, да изповядва чистото учение на св. Православие, без примеси и наслоявания. На всяко място и по всяко време да защитава чистата, истинска вяра и да бъде знаменосец в това море от суеверие, което ни обгръща отвсякъде. Само така можем да заслужим мястото си отдясно на Отца и да спечелим вечния живот!
Снимка: Стефка Борисова
