Мобилно меню

4.6875 1 1 1 1 1 Rating 4.69 (64 Votes)

IMG 20190804 115024Случи ми се преди седмица да участвам като мирянин в православно богослужение в Германия и това ме наведе на някои размисли.

Като православни хора си знаем добре, че щом е православно богослужението, то обикновено е на националния език, дори когато за молитви и песнопения се ползва средновековен гръцки или църковнославянски език. Защото поне проповедта е на говоримия език, хората общуват със свещеника и помежду си на националния си език, а „чужденецът“ (колкото и относително да е това понятие в чужбина) си остава изолиран. В тези църковни общности българите си говорят на български, гърците – на гръцки, румънците – на румънски, руснаците – на руски, сърбите – на сръбски и т. нат. Харесва ли ни или не, православните (национални) храмове в чужбина играят ролята и на национални клубове, колкото и грубо да звучи това за някои хора.

И така, ако сте в Германия и искате в идващата неделя или празник да отидете на църква, какво ще направите?

По начало не се очаква един човек, попаднал, да речем в Германия, както бях аз, да познава структурата на националните епархии – казано по-изискано и точно: епархиите на поместните православни църкви в разсеяние (или в диаспора́, ако харесвате гръцката дума). Нито пък може да знае в кой германски град има православна църква и каква точно. Затова той ще „ровне“ из интернет. Така направих и аз.

Ако сте късметлии, ще попаднете на интернет-страницата на Западно- и Средноевропейската епархия на БПЦ-БП. И там ще намери няколко български православни църковни общини в Германия, но... не и тази, която в момента търсите. Или пък няма данни, нито контакти, страницата зее правена-недоправена. Защото, общо взето, интернетът не е приятел на нашите общини. Нито и те на него.

Аз бях на научен конгрес в град Марбург, летях от летище Франкфурт и това ограничи възможностите ми. В университетския град Марбург, който има университет още от началото на 16 век, се оказа, че няма православна църква. Във Франкфурт – този град, където банките са много по-високи и от най-високата църковна камбанария – има обаче няколко, включително и българска. Само че това е област Хесен, където учениците са във ваканция от 1 юли до 11 август, и някои от свещениците по това време си взимат отпуска. Нормално е, и те са хора.

IMG 20190804 110829Така и не успях да се свържа с българската община. Писах по мейла на сръбската и на гръцката, където поне за мене езикът не е проблем. Сърбите не отговориха, но до 1 час гръцкият свещеник отговори: „Заповядайте, г-н Димитров, ще се радваме да сте сред нас! Утринната започва в 8.30 ч., литургията свършва в 11.30 ч.“. Тези указания бяха важни, защото имах да пътувам сутринта с влак от Марбург до Франкфурт и естествено се опасявах да не се окаже, както често се шегуваме: „С миром изидем“ – и ние идем (на литургията)!

Пристигнах за началото на литургията. Храмът – големичък, за около 300 души има столове, а иначе спокойно могат да се съберат 500 души. Е, сега много от хората били в отпуск по Гърция и пр., та към края на литургията малко над 200 души. Числата са верни, някой да не си помисли, че съм добавил по една нула накрая. Наистина, такова е обикновено посещението в задграничните гръцки, румънски, сръбски, руски храмове.

На певницата пееше отличен певец – с много добър глас, владеещ до свършенство изкуството си, неуморно свеж да последното „Амин“. На такъв певец със сигурност биха завидели много градски храмове в родината им.

160819 93 000066 Griechisch orthodoxes Mariae EntschlafungВ края на литургията се причастиха десетки деца и много повече възрастни. След отпуста свещеникът проповядва върху евангелското четиво за неделята – беше се подготвил, говореше умело и убедително, за около 9-10 минути. После направи общ трисагий за трима покойници, напуснали този свят и църковната общност в последните дни и седмици. Накрая отслужи и кратък водосвет по случай отминалия 1 август – празника на светите братя Макавеи и на явяването на св. Кръст Господен. Всички минаха да се поръсят, а неуморният отец за всекиго намираше блага дума.

В тяхната практика свещеникът не раздава нафората, всеки си я взима сам на излизане от храма. Но пък, докато хората отидоха на кафе в салона до храма и на двора, свещеникът имаше да прочете молитви на две близначета, родени преди 40 дена, да поговори насаме с 3-4 души, да се разпореди за едно или друго, да благослови поменната трапеза в другия салон под храма, да...

Наблюдавах го и му се радвах. Млад човек, внимателен, усмихнат, сърцат – какъвто трябва да е пастирът. Оказа се, че е архимандрит, роден и израсъл в този град в емигрантско семейство, три години се школувал в монашеския живот на Атон, учил богословие в Принстън, САЩ, бил 2 г. дякон на гръцкия митрополит за Германия, сетне служил в Кьолн и накрая поел енорията във Франкфурт, издал и две много полезни за вярващите книги. Начинът му на общуване с енориашите показваше обич и грижа, а от тяхна страна – обич и доверие.

Зададох му много въпроси. Просторният и изцяло изографисан през последните години храм е разположен в голям двор до западната гара на града. Била промишлена сграда, но от нея само някои от стените са запазени, защото чрез преустройство се е получил просторен кръстокуполен храм. На големите празници, а понякога и в обикновените недели бил тесен за хората, но всички се радвали да са заедно в Божия дом. Имат и два параклиса в обширния двор, щели да продължават с някои подобрения в храма.

И всичко това, включително и прекрасните стенописи, е направено с щедри дарения. Не с пари от държавата, отпуснати на църковното началство от сговорчиви чиновници, не особено заинтересовани от контрола по изразходването им. Но дарени от частни лица (често в много значителни суми), които искат да видят, че средствата са намерили желаното от дарителя приложение. Много от хората, с които се запознах, както и свещеникът, са от северните краища на Гърция, където хората имат вековни традиции в дарителството за Църквата – и с главна, и с малка буква. Да не им се нарадва човек! На тези вярващи хора, разбира се. И да се чуди: те ли са случили със свещеник, свещеникът ли е случил с енория?

Енорията носи името на светия пророк Илия. А другите имена не са важни, затова няма да ги пишем тук. Защото със сигурност са записани на небесата.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/u4fkd 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.