Мобилно меню

4.8727272727273 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (110 Votes)

2019 07 23 1651Всички обичаме да празнуваме, особено личните си празници – рождени и именни дни, годишнини от едно или друго събитие в личния и семейния живот.

На рождените дни в историята на човечеството се е гледало по най-различен начин. Така пъстро се гледа всъщност и сега у различните народи и в различните култури. Ние, християните, обикновено казваме, че рожденият ден трябва да е повод за благодарност към Бога, Който ни е дал живот. Затова и когато християнският автор създава известния химн „Небесни Царю“ за „рождения ден“ на Църквата, св. Петдесетница, той е изразил преклонението си пред Бога като „Дарител на живота“. Такова възприемане на честването наистина има смисъл. Но по начало в християнството се предпочита човек да чества именния си ден, т. е. деня на своя небесен покровител. При това против честването на рождения ден могат да се прочетат и чуят всякакви „православни“ мнения, понякога дори неприемливи от християнска гледна точка.

Според друго православно мнение е за предпочитане вместо раждането си човек да чества всяка година деня на своето духовно раждане, т. е. на своето кръщение в името на Троичния Бог. На тази идея си заслужава да се обърне сериозно внимание, разбира се, без да настояваме такова едно честване да измести другите в личния живот на християнина.

За сведение е добре да се знае и това, че, например, в Русия преди 19 век рождени дни въобще не са се празнували, а се е чествал със семейно тържество само именният ден на човека, т. е. денят на небесния му закрилник. Едва през 20 век (т. е. след болшевишката революция) по разбираеми причини там започва да се чества рожденият ден, като така се замества честването на именния ден. Същото става по-късно и у нас под натиска на атеистичната власт. Дори по-възрастните добре помнят, че имаше изрични забрани да се честват именни дни, защото били проява на религиозни (разбирай „назадничави“, „реакционни“) убеждения.

На фона на доста крайните отрицания в определени православни среди на обичая да се чества рожденият ден на човека днес съществено се идеализира честването на именния ден. Но не може да се отрече, че дори най-добрият и богословски обоснован повод за честване може да се превърне в недостойно пиршество, „както правят езичниците“.

През последните години необичайно се намножиха различни чествания на годишнини и в църквите по света и у нас. В една поместна църква бяха празнували 1025-годишнината от покръстването на народа. Шегаджии разказваха, че като попитали предстоятеля защо празнуват на 25-годишнина, а не на кръгла, примерно 1050-годишнина, той бил отговорил, че не е сигурен дали ще доживее до 1050-годишнината. И шегаджийски добавяха: „Като му е слаба вярата...“.

Наскоро беше празнувана 10-годишнината от възкачването на престола на един предстоятел на поместна автокефална православна църква. Е, ще каже човек, барем кръгла годишнина честват хората! Защото друг пък, наш редови архиерей, беше празнувал първата годишнина от възкачването си на престола. „Дали не е сигурен, че ще доживее кръгла годишнина?“, подмятаха тогава църковните зевзеци.

Празнувахме (кои пряко, кои дистанционно) и 5-годишнината от избора и интронизацията на предстоятеля на БПЦ. Официалните църковни слухове твърдяха, че той самият не желаел да отбелязва тази 5-годишнина, но от високото му обкръжение, т. е. синодно, настояли и той склонил.

Сетне се отприщиха и 50-годишнини владишки – коя от коя по-пищна и впечатляваща с високите гости от страната и чужбина, а оттам – и с разточителността си. На въоръжение бяха взети и свети мощи дори. В Средновековието важността на владетеля се е мерела и с притежаването на свети мощи, та така мощите на св. Йоан Рилски били носени в София, Унгария, Търново. По същия начин и сега някои мерят... самомнението си.

Естествено, последните три митрополитски годишнини, които бяха наистина юбилейни (по библейското разбиране за юбилей – честване на 50 години), бяха гледани и в друго измерение. Официално в национални медии (които едва ли поместват поръчкови материали) се говори вече за възможността юбилярът (един конкретен) да бъде избран за патриарх. Защото в устава на БПЦ-БП това е изискването за възраст на кандидата за патриаршеския пост. Една журналистка се беше постарала да намери и други шест причини, поради които нейният юбиляр заслужава да стане патриарх. Защо още шест ли? Ами, за да се получи „свещеното“ число 7. Нали всяка гледачка и баячка търси и изтъква все сакралното!

Но това го пишем само за пълнота на информацията. Да не би някой да си помисли, че някои хора кроят нещо лошо и пъклено спрямо нинездравстващия патриарх? Сакън! Всички, особено митрополитите, се молят най-редовно, на всяка служба, за здравето и дългоденствието на патриарха и въобще не си и помислят да го наследяват на най-високия църковен пост.

Най-хубавото в случая е, че Негово Светейшество независимо от някои здравословни проблеми, каквито всеки от нас си има, изглежда да е в добро здраве. И като помним на каква „над-псаломска“ възраст си отидоха неговите родители по плът, по Божия милост и той ще празнува още доста годишнини – чужди и най-вече свои.

Хубаво е да се празнува. Но още по-добре е да се вярва в правотата на думите от Писанието: „добре е с благодат да се укрепява сърцето, а не с ястия, от които полза не получиха ония, които ги употребиха“ (Евр. 13:9).

И да спазваме тези думи!


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/u4q8r 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Имайте непресторена любов помежду си, пазете Преданието, и Бог на мира да бъде с вас и да ви утвърди в любов.
 
Св. Павел oт Обнора
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.