За първопевеца (протопсалт) Григорий Дараваноглу, архонт-маестро на Цариградска патриаршия
Когато си роден на красиво място и Бог любвеобилно те е докоснал с творческата Си сила, чудото става. Така от едно момче, родено преди малко повече от половин век край водите на Босфора, израства прекрасният Божи славей Григорий. Кръстен е на славните Григориевци в историята на Църквата и на древния Царстващ град. Фамилното му име е турско, но това е по законите на страната, в която се е родил. Защото душата му е гръцка – така се е чувствал и затова като пълнолетен се преселва в Гърция.
Преди това завършва университет в САЩ, но отдавна е изоставил онези науки. Защото те са му били препоръчани като перспективни от човешка гледна точка. А неговата душа имала съвсем друга перспектива.
Григорий още от малък много обичал да пее, защото душата му е пеела. В църква се промъквал до певницата и пригласял на певците, изучавал техните маками – красивите до неповторимост извивки на гласа, вдъхновени от пеещата душа, която слави Бога и кара човека да забравя на земята ли е или на небето.
Като се поизучил в пеенето, започнал да ходи в патриаршеската църква във Фенер. Там първопевците били самото съвършенство на църковното изпълнителско изкуство, живо въплъщение на думите „всякое дихание да хвалит Господа!” От тях изучил занаята, което означава умение, изкуство. А то не се учи с мъка, но с радост, не със сляпа упоритост, често против личната природа, а заради тази лична природа и подтикван от самата нея. И второ, „занаят се краде”, занаят се усвоява със сърдечно желание. Когато пък то произлиза от Божията дарба, говорим за талант.
Такъв е Григорий и до ден днешен. „Откраднал” изкуството на две поколения цариградски певци, той се самоусъвршенства с много труд и най-вече с любов да слави Бога. В Америка, докато следва, той учи гръцките православни студенти на певческото изкуство, създава хорове в два университета. За американците нечувано изкуство, но пък приятно за всички православни, та дори и за неправославните, които започват да се заслушват в тези дивни трели на славея от брега на Босфора.
В Гърция нещата „си идват на мястото”. Там има голямо търсене на добри църковни певци, особено на носителите на патриаршеската певческа традиция. Това дава широка възможност на Григорий да се наложи като един от големите първопевци на нашето време. Създава свой хор, който се превръща в негова школа. Става водещо име в източноцърковното пеене, което в Гърция наричат византийско.
Този Божи славей имаха възможност да чуят и стотици хора в София през миналите събота и неделя. На организирания от Софийска митрополия семинар дойде и сам Светейшият Български патриарх и Софийски митрополит Неофит, познавач, ценител и насърчител на църковната музика в цялото й разнообразие. Музикословеснейшият (както са ги титулували нашите възрожденци) първопевец Григорий говори и пя, пя и говори, възторгваше се, затрогваше слушателите, някои опитни, други начинаещи труженици на певницата. Онагледи думите си с изключителни изпълнения на лесни, на трудни и на много сложни песнопения.
За разнообразие изпя и няколко народни песни, композирани в мелодиката на църковното пеене, византийското. И докато често се говори за това, че източноцърковното пеене е произлязло от народното пеене на Изтока, сега се чуха и примери на обратното влияние. Примери впечатляващи и запомнящи се, примери, които насърчават, увличат, пленяват.
Спрях се на тези неща не случайно. Защото след отличните му изпълнения на богослужебните песнопения на вечерната в събота, на утринната и литургията в неделя, както и на концерта в неделя вечерта в старинния храм „Света София”, прекрасните впечатления се насложиха многократно и някои, поне първите, може и да поизбледнеят. А не бива. Защото това е дабра Божия и усилия похвални, принасяни в жертва благоприятна Богу.
Искрено се надяваме тези първи срещи с първопевеца Григорий Дараваноглу да не останат единствени. Защото е толкова хубаво и толкова приятно братя да живеят наедно! (срв. Пс. 132:1)
На утринната в неделя в софийската църква "Рождество Христово":
По време на семинара: маестрото пее образци заедно с всички участници:
На концерта в "Света София":
На вечерната в Германския манастир "Св. Иван Рилски":
