Мобилно меню

4.9333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (75 Votes)

2019 07 16 1212Има хора, които, каквото и да стане и каквото и да им се случи, не желаят да се обърнат към Бога! Той им дава знаци, праща им хора, допуска болести, говори им на Своя неизказан език, но... те не искат да чуят Неговия глас. Остават верни на старата си природа, предпочитат да вървят по своя път встрани и надолу и упорито отказват да Го приемат съзнателно в живота си.

Преди няколко години в болничния параклис имах среща с един човек, който ме убеди в това. На стационарно лечение в онкологичното отделение на многопрофилната болница беше настанен пациент – мъж на около 65 години с тежко заболяване. Идваше, когато посещавах параклиса, стоеше, разговаряхме и след това се прибираше в отделението си. И така – идваше, воден от някакъв странен интерес. Дружелюбно беседвахме на различни теми и после напускаше с позитивна и ведра нагласа. От разговорите с него разбрах, че е бивш офицер от армията, пенсионер, на когото при преглед му открили злокачествен тумор и сега беше подложен на лечение. Започнах да му говоря за вярата, за Църквата, за православието... Но той призна, че не е кръстен и няма никакви религиозни навици. След като разбрах това, започнах да му говоря за Христовото учение и за мистичната роля на Църквата, която обединява вярващите в Христос и ги прави Негова общност.

Той ме слушаше и веднъж отвърна: „Не знаех тези неща. Но аз не се интересувам от тях. Винаги съм бил атеист и невярващ. Такъв бях като офицер, такъв си останах и след пенсиониринето си. Християнството въобще не ме интересува. Знам, че принципите на доброто и злото са едни и същи навсякъде и за всички религии и учения. На практика повтарят едно и също. Господ не ме интересува! Нямам нужда от Него! Извинявай много, отче...  идвам при тебе, защото ми е приятно да разговаряме. Ти си общителен и внимателен човек, и добър събеседник. Освен това си униформен, както бях и аз... Не си прави труда да ме караш да се кръстя. Разбирам, че това ти е работата, но не ме занимавай с религиозна агитация! Нямам как да се променя!“.

Стана ми тъжно за него, но нямаше какво повече да направя, всеки човек прави своя избор. Няколко пъти го увещавах да се кръсти, свидетествах, убеждавах. Той не прие.

Какво нещо е човекът! Бог го настани в една от малкото болници с параклиси, насочи стъпките му към свещеник, говори му чрез мене наколко пъти, въпреки моето недостойнство, но той не поиска да Го приеме в живота си. Всемогъщият Бог непрестанно твори чудеса и всичко може да направи за своето любимо творение, човека, но уважава неговата свободна воля. Оставя го сам да каже последната си дума – „да“ или „не“. Сам да завърти стрелката на часовника на живота си в посоката, която желае. Свободната воля е велик дар, но е и проклятие. Ние можем да го превърнем в чудо или в падение. Дарът на свободата може да бъде оценен само от най-зрелите и мъдри души.

Спасителят заявява в Светото Писание: „И ето, Аз стоя пред вратата и хлопам. Ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при Него и ще вечерям с Него, и той с Мене!“ (Откр. 3:20). Но „хлопам“ не в смисъл на блъскам, чукам силно, а така, както се хлопа на старите къщи – не много силно, но достатъчно, за да чуе стопанинът. Без грубост, насилие и излишно досаждане. Като гост, който моли да бъде приет – без да натяква или да натрапва присъствието си.

Иисус Христос е деликатен, достъпен, докосващ сърцето. И всеки от нас, Божиите синове и дъщери, може, ако поиска, да стане и да му отвори. Но за това трябва да наруши своя житейски комфорт, да изпита напрежение, да упражни волята си и да има явното желание за промяна и среща. За най-важната среща – със Спасителя на цялото човечество и Негов личен Спасител. Той е извършил най-важното – извървял е голямата част от пътя, избрал е дома на нашето сърце, за да гостува, а от нас се иска да извървим своя малък път отвътре навън – да Го приемем в нашия съкровен свят. Христос протяга ръка и чака да я приемем – като странник и нуждаещ се, който цени другото аз и свободната воля на хората. Творецът оставя последната дума на творението, свободата на човека, достойнството да избереш да бъдеш себе си.

В едно свое наставление св. Ефрем Сириец казва така: „Нашата свобода зависи от собствената ни воля и ни прави или победители, или победени!“. Всеки от нас избира или да тържествува с Победителя над смърта, или да остане победен от своето лично недостойнство. Да приеме Възкръсналия Син Божи и да седне на трапезата Му, като сподели нестихващата Пасха, или да остане вън, пред портите на Неговия дом. Затова нека бдим и в молитва и добри дела се опитваме да бъдем достойни да заслужим място в Царството Божие!


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/u4hrw 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.