Мобилно меню

4.7179487179487 1 1 1 1 1 Rating 4.72 (39 Votes)
Barba non facit philosophum - казвали древните, както и нашият народ казва: "По дрехите посрещат, а по акъла изпращат" човека. Тия вечни мъдрости вчера бяха особено видни в празничната служба за Петдесетница в румънската църква "Св. Троица" в София. Храмът има юбилей тази година - цял век от построяването си. Затова от патриаршията в Букурещ бяха изпратили Плоещкия епископ Викентий, викарий на патриарх Даниил.

Дотук всичко чудесно. Само че вместо да отиде от страна на БПЦ Велички еп. Сионий, за когото Н. Св. Българския патриарх Максим първоначално бил дал благословение, за служба в румънската църква се натиснал връстникът на храма-столетник - Доростолският митрополит Иларион, който от години най-редовно на този ден служи там. Това обаче си беше чист църковно-политически гаф, защото румънският епископ през цялото време стоя като послушник до нашия владика, а църквата си е румънска, собственост на румънската държава, патриаршията беше изпратила и свой човек да оглави службата. Ако беше служил еп. Сионий, проблем нямаше да има, понеже той е младши спрямо еп. Викентий.

Богослужебният хаос обаче стана пълен, когато започна празничната вечерня след литургията, на която се четат молитвите за изпросването на Св. Дух. Нито архимандритът на д. Иларион, нито участващите в службата предстоятели на три централни столични храма бяха в състояние да изкарат вечерната служба. Владиката се опитваше с немощния си глас да им каже какво да четат или пеят, но кой да го чуе. Румънците се дивяха на българския богослужебен хаос, но никой не даде възможност на придружаващите владиката им хора да се намесят. На практика вечерня не се отслужи, а се "маркира". Така още веднаж се уверихме, колко е права поговорката, че брадата не прави философа, а в нашия случай - попа.
 


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kqudu 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски