Колко е хубаво,
когато оркестърът свири тихо
в Парка за отдих и култура,
а светлото бъдеще е толкова далечноАндрей Платонов
Не, няма да се получи без уговорки и обяснения, както бих желал. Всеки сюжет иска въображение. Обаче забелязах, че колкото по-настойчиво се старая да надникна в света, за който се опитвам да разкажа, толкова по-малко въображение ми остава. Сякаш този свят бе устроен така, че в него да не може да се случи нищо ново. Напротив – досегашният свят винаги бе възлагал надеждите си на нещо ново. Постепенно си дадох сметка, че все пак настъпваше нещо ново и отдавна познато.Това ставаше достатъчно неусетно, за да не разтревожи настоящето и оставаше достатъчно непознато за бъдеще, успяващо да забрави миналото си. Новости настъпваха постоянно и ставаха все по-оскъдни. Мечтите изместваха ставащото, но остаряваха преди да се сбъднат. Осъществяха се нетърпеливо и безвъзвратно, без да има защо. Доверявайки се на себе си, историята приключваше. Прогресът отменяше себе си, без изгледи да свърши. Той правеше безпредметно предстоящото, а въображението превръщаше в частна практика. На несръчни разказвачи като мен добре уреденият свят не оставяше голям избор. Можех да се придържам по-близо до случки, които едва ли го заслужават, или да ги превърна във вълнуващи събития, което едва ли заслужавам. Аз предпочетох първото. Лаконичността също ми се стори уместна, когато няма какво толкова да се каже. Нека духът на реализма извини бедния ми сюжет.
* * *
Живели за в бъдеще енергична афроамериканка и кротката ѝ съпруга. Живели задружно и нетрадиционно. Били дори щастливи според собствените си представи. Радвали се с мускулна радост и без следи от благодарност. Както съществували, неусетно постигнали себе си – а повече не си представяли. Само едно помрачавало семейното им щастие – нямали си детенце. Когато позастарели, хвърлили спестяванията си в луксозно момиченце с висок Коефициент на Интелигентност и подходяща зодия – последна дума на вегетативните технологии. В началото всичко вървяло добре – детето се социализирало и вече забравяло произхода си. Но с течение на времето станало явно, че нещо в хороскопа му може би е объркано – започнало да се заглежда по момченца. От време на време му хрумвало, че разликата между мъжете и жените не е предназначена, за да има мъжки и женски семейства. За жалост гаранцията на момиченцето била изтекла. Родителите уважавали неговия сексуален избор, макар да им било мъчно, че е в разрез със семейните традиции. Само му припомнили трагедиите на безброй разнополови двойки, които биха могли да бъдат избегнати, ако извратените бракове бяха забранени навреме. Обяснили на девойчето, че ако не се съобразява с обществото и продължава да се отдава на противоестествените си капризи, рискува да роди деца и да опропасти живота си. Оправдания като „Така съм родена“ и „Имам право на сексуална ориентация“ едва ли биха помогнали, и след толкова грижи, детето би могло да попадне в някой от резерватите за хетеросексуални. Не бива да се остава с впечатление, че в случая властите биха проявили нещо като избирателна враждебност. Те просто биха си свършили работата така, както би трябвало да я вършат винаги, т. е. – както правят много рядко. И тяхното усърдие не би било лишено от основания. Обидата, която извратените нанасят на околните, не е свързана непременно с тяхна агресивност, а с безочието им да съществуват.
Момиченцето, както казахме, било интелигентно. То тутакси схванало, че бъдещето е вече настъпило. Спомнило си какво го учели в училище – че миналото е минало. Отрезвено от дълбочината на тази констатация, то се вслушало в напътствията на майките си и обещало да изостави сексуалните си авантюри, докато не съзрее за нормално еднополово съжителство. Нататък не станало нищо особено. Трите заживели отново безметежно, задружно и вече традиционно – без да се намесват в съвместния си живот, и без да бъдат обезпокоявани от него.
