Урокът на един живот

Коя беше за вас най-голямата новина в последно време? Червените жартиери на пискливата българска певица в Евровизия? Убийствата по време на изборите в Македония? Стотиците хиляди души, загинали от земетресения и урагани в Азия? Сигурно ще се изненадате, но новината, която аз поставям на първо място, е съвсем друга. Тя мина почти незабелязано в потопа от информация. 

На 29 май т.г. в града на Елвис Пресли - Мемфис, щата Тенеси – една жена умря поради спиране на тока. Ще кажете, че човек умира поради наличие на ток, а не поради липса на ток. Но нейният случай беше уникален. Дайян Одел на 61 години почина, защото страшна буря пречупи дървета, които паднаха и скъсаха електрически жици. Токът спря и тя не можеше вече да диша. Дайян прекарва 58 години в един стоманен цилиндър, който поддържа изкуствено живота й. На тригодишна възраст тя се разболява от детски паралич и е прикована към този апарат, който вкарва и изкарва въздух в нейните дробове. От цилиндъра се показва само главата й и тя може да наблюдава стаята чрез огледала. Нещо повече – за нея е изобретен специален телевизор, който се управлява със струята на дишането, и компютър, който възприема звукови команди. За Дайян се грижат първоначално родителите й, а след тяхната  смърт - роднини и доброволци. Въпреки че е прикована в продължение на почти шест десетилетия, тази жена не само не се отчайва, но успява да завърши средно училище, да учи в колеж и даже да състави книга за деца, посветена на звезда с името Блинки. За нея пишат вестници и списания, поради което тя получава стотици хиляди писма, цветя и подаръци буквално от целия свят.

Най-поразяващото в тази история е, че Дайян Одел никога не изгубва волята си за живот, своя вроден оптимизъм, своята вяра в Бога. Хората, която я познават, я описват като една от най-милите и любезни жени на света. Други на нейно място биха предпочели да се самоубият, но не и тя. Нейният пример ни насърчава да не губим надежда при всякакви неприятности, а да упорстваме в доброто и да усъвършенстваме себе си, за да оставим следа – не само на земята, но и във вечността.