Мобилно меню

4.5185185185185 1 1 1 1 1 Rating 4.52 (27 Votes)

37666679 10215669404624581 2919027475654639616 nMалка група хора, водени от дете с голям дървен кръст в ръката изплува oт полето над Луковит, проправяйки си път през високите слънчогледи след шестчасов преход. Въпреки 30 градусовата жега, групата е бодра, дори пее. Минава покрай гробището и влиза в махалата над града, където е посрещната от полицейска патрулка. Ако ги видите отстрани, може да ги вземете за бежанци. Но не приличат на бежанци от война, това са бежанци от света. Детето продължава да стиска дървения кръст, а останалите от групата прегръщат икони с лика на св. Иван Рилски. Полицаите ги откарват в ... храма. Там ги посреща служителка от общината с приготвена храна и разхладителни напитки. Влизат за вечерня, с песнопения на уста.

Преходът от 15 км. през полето в жегата изглежда голяма лудост. Може би не случайно следващата спирка след Луковит е манастирът в с. Карлуково, днес психиатрична болница. А няколко дни по-късно същата тази „лудост“ ще заведе пътниците до манастира “Св. Иван Рилски” в с. Курило, също психиатрична болница. Тази „лудост“ всъщност е лудост по Бога и по неговия угодник св. Иван Рилски Чудотворец. Изброените спирки заедно с градовете Търново, Никопол, Плевен, Враца и София лежат на пътя на мощите на светеца при завръщането им от Търново в Рилския манастир – събитие, случило се през далечната 1469 г. Тогава група монаси пренесли пеша мощите на светеца от старопрестолния град в Рилския манастир.

По същия път вече четвърта година един човек от Велико Търново организира поклоннически преход заедно със свои събратя, вдъхновен от организаторите на поклоннически път „Рилският Чудотворец“, който следва маршрута на мощите от София до най-големия манастир у нас. Този човек, иначе математик и преподавател в университет, се захванал да доразработи пътя на мощите в пълния им маршрут, който монасите през 15 век са извървели от Търново до Рилската света обител. За прослава Божия и на св. Иван Рилски – покровителя на България.

Планирането на такова пътуване изисква усърдие, прецизност, познания по ориентиране и умение за водене на група. Не случайно светецът избрал по стъпките му 550 години по-късно да тръгне човек, който е отдаден на точните науки, преподавател, член на търновско туристическо дружество и църковен иподякон. Походът не е просто преход, а поклонение и проповед. Проповед по дължината на цялата българска земя. Духовно обновление. В рамките на почти месец заради поклонническия път ще бъдат отворени за молитва десетки храмове, някои забравени от хората, обрасли в тръни, занемарени, полуразрушени, в които сега се служи по веднъж годишно, а в миналото градени от богати селяни и служили за духовна опора на българите. Хората от малки села, в които може би дори няма свещеник, ще се съберат на вечерна или утринна молитва заедно с преминаващите поклонници, след това ще чуят разказа за пустинника от Рила и чудното пренасяне на мощите му. Ще разберат нещо за историята на родния си край, за местата, където в миналото е имало големи манастири, за това, къде са минавали пътищата в Средновековието. Все сламки, които водачът на групата грижливо събира за възстановяването на пътя, по който рилските монаси са минали със своя небесен покровител.

В това начинание помага негов събрат, също член на експедицията, който може би неслучайно е географ и историк. Сякаш Бог иска да покаже как талантите на хората се допълват взаимно!

И може би заради това в малобройната група се усеща мир и спокойствие, някаква особена благодат. Всички вървят наедно, в лития, винаги след хоругвата с лика на светеца, с песнопение на уста. Спокойни са, защото са започнали деня си с молитва, знаят, че ще го завършват отново с молитва. Дори хората, включили се заради туристическата авантюра, след няколко дни започват да очакват утринните, вечерните и акатистите, а към края на прехода запяват тропара на св. Иван Рилски:

„Основа на покаянието, пример за умиление,
и утешение от духовното съвършенство,
твоето житие беше равноангелно, преподобни;
пребивавал си в молитви, пост и сълзи,
отче Йоане, моли Христос Бог за нашите души”.

И така от един университетски преподавател по математика от Велико Търново възприемат не урока за високите технологии и точните науки, а научават най-важния урок - за покаянието и за вярата.

37579443 10215669406864637 442240936949317632 nНо Господ изпитва людете, тръгнали по пътя към високата планина. Групата, за почуда - водена от деца, всякаш водена от ангели, не рядко достига до буренясали пътища, заблатени на места, по които от години човек не е минавал. Пътеки, които буквално се прокарват наново. Тези изпитания, наглед трудни, вярващите преминават с упование, заедно. Но не могат да бъдат сравнени с един от най-трудните моменти - с времето, в което хората се разотиват обратно в света, за да останат само един-двама. И водачът математик. Това са дни, в които отчаянието опитва да надделее, дни, в които въпреки добрата организация и предварителните разговори с общинските и духовните власти, в следващото село вместо очакваните десетки поклонници ги посрещнат двамина. Но слава Богу, вече четири години има кой да върви по пътя на св. Иван Рилски.

Ако някой от следващите дни във вашето селище се появят неколцина чудаци с голям дървен кръст, хоругва, икони на св. Иван Рилски и туристически раници, последвайте ги! Не искат много - просто да ги придружите до храма, да поседите малко с тях, а после, ако желаете, повървете с тях! Може и да не е цяла седмица, може и да не е цял ден. Достатъчно е да стигнете до табелата за край на града или просто до съседната улица. Ще съпреживеете едно духовно събитие от преди пет века и половина, което са извършили достойни християни и българи. А може и да станете част от традиция, която ще продължи следващите пет века. Кой знае?

Бог знае.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uxyra 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Имайте непресторена любов помежду си, пазете Преданието, и Бог на мира да бъде с вас и да ви утвърди в любов.
 
Св. Павел oт Обнора