Това са мисли на български деца за Бога, за преживяването на вярата в личния живот, във взаимоотношенията с другите. Тези мисли са искрен и истинни, споделени от децата на тяхната учителка. Но тези разсъждения не са спонтанни. Те са резултата от години работа с чистите сърца на децата, култивиране на доброто, насочване към светлото и Божието, предпазване от покварата и греха, които напират към тях.
В навечерието на Деня на детето да благодарим на всеотдайните родители и учители, които посвещават себе си в грижа за „тия най-малките“ и насочват мислите, чувствата и действията им към Бога, към чистотата и светостта в творението, давайки им пълна свобода за развитие и творчество. За да имат децата щастливо детство и плодотворна зрялост.
Елена, 9 г.: „Когато вляза в храма, чувствам, че всички икони са живи и ме подкрепят. Има много добро на този свят – добро е да слушаш родителите си, да не се сърдиш на никого, да прощаваш и да обичаш всичко, сътворено от Бог. Представям си, че в света всичко е добро и мирно. Това е една от мечтите ми.“
Василена, 11 г.: „Когато обичаш Бога и хората, се чувстваш щастлив. Да имаме вяра, надежда, любов е най-голямото богатство.“
Мария, 11 г.: „Винаги ще съществува надежда… Тя е в сърцата на всеки от нас. Както вярата и както любовта. Без тях човек е беден. Те ще ни бъдат опората през целия живот.“
Станислав, 12г.: „Когато човек изпадне в затруднение, да не се отчайва, да знае, че за всеки проблем има решение, ако има вяра. Ако направиш нещо греховно, иди в храма и се помоли. Така човек се чувства по-сигурен.“
Елеонора,11 г.: „Още първия път, като влязох в църквата, разбрах, че тук е специално място. Стана ми интересно в Неделното училище. Учим най-много за Спасителя Иисус Христос, света Богородица и светиите, разсъждаваме за любовта и ненавистта, защо има лоши хора и не се обичат, защо има бедни?“
Антония, 11 г.: „Когато пея в детския църковен хор, аз чувствам, че се приближавам до Бога. Представата ми за добро семейство е християнското, както и всяко друго семейство, което добре възпитава децата си. А добри приятели са тези, които те харесват какъвто си. Неделното училище ни е нужно, защото там учим за религията Християнство- Православие и за живота.“
Екатерина, 12г.: „Доброто семейство е това, което подкрепя мечтите ни. Доброто училище е това, което посещаваш с желание, а добрите приятели са тези, на които си сигурен, че можеш да довериш най-голямата си тайна безпроблемно, защото знаеш, че ще си остане между вас.“
Иван, 12 г.: „Разбрах, че трябва да сме добросърдечни и милостиви не само в Неделното училище. Религията-Православие учи на добро.“
Ивайло, 11 г.: „Ще продължа да идвам на вероучение, защото ми харесва. Тук научих много неща за Иисус Христос, света Богородица, за християнските празници и за различни светии. Това, което също много уважавам, е доброто семейство, училището и приятелите.“
Мими, 13 г.: „Имаме желание да идваме в храма, за да се помолим за семейството и техните приятели, за нашите приятели. Да са здрави и живи и най-вече да вярват в нашия Господ Иисус Христос. Да го обичат и да не го предат за пари и за каквито и да е сделки.“
Дани, 10 г.: „Искам нашата обич никога да не отпада от Господ, от родителите ни, от приятелите. Нека децата на България да имаме чист въздух и чиста природа, да се учим да ги пазим и да се грижим за тях. Да имаме добри учители. Ди живеем свободно, без страх от терористи. Да правим другите щастливи. Да обичаме нашия дом, нашия град, нашето училище.“
Таско, 11 г.: „Вярвам, че Христос е много добър и винаги помага на децата. Той ни учи да сме добри, да си помагаме, да уважаваме родителите, приятелите, близките. Той ни учи какво е добро и какво е зло. Какво е любов, която всичко може да прости.“
Вижте още: Какво е да си иподякон - тук.
