Мобилно меню

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (80 Votes)

знак приписки 43936663За вселенските измерения на апостолското призвание

Не е лесно да носиш върху плещите си тежката отговорност да си избраник на съдбата за дела велики. Ние, християните, в съдбата не вярваме, но пък и той, от смирение, не желае директно така да се нарече „Божи избраник“. Но хайде, за да се спази и канонът, и изкушението на гордостта да се потисне, ще позволи другите да го нарекат така. То, като се замислиш, няма да е толкова несправедливо – щото хем е кесар и се е заел да оправя целите Балкани, че и Европата, хем, от друга страна, и църковните неща на него чакат. Помага на църкви и манастири, дарява щедро и богато - с хиляди и милиони, а не като вдовицата с някакви си две лепти.

Сега, то завистници и зложелатели винаги ще има. Ще кажат: „ама да не ги дава от джоба си?“ Обаче я питайте някого от тези, дето са получили, дали ги интересува от кой джоб са извадени. Важното е в кой джо..., пардон, за коя добра и благородна кауза ще отидат тези дарения. А те наистина отиват не само по джобове, но понякога и за добри дела. Затова го и канят хората. Навсякъде. По Гергьовден – на Света гора, за 24 май – в Рим. И Далай Лама да го покани, и там ще отиде. Има сред нас такива личности. Мащабите им са вселенски и мисията им е вселенска. Затова и едни ги галят по главата, а други ги шамаросват зад врата. Не мож'те го проумя? Четете тогава нататък.

За патриотичните закони и единомисленото изповедание

Дойде му най-после времето министри и депутати да се заемат с узаконяването на регистрираните вероизповедания. Ама ще кажете: „как така да се узаконят – нали са регистрирани?“ Бе те може да са регистрирани, ама всеки депутат от личен опит знае: вероизповедание и депутат без пара у джоба са заникъде. И не ми разправяйте за Бога и за мамона – не сте по-компетентни от нашите народни избраници. Така че законът ще се промени: пари - само за който има власт. В парламента – светска, във вероизповеданията – духовна. Със съответната процентна бариера и всичко там, както си му е ред. Който не му харесва – да си смени вяра..., пардон, партията.

То остави парите, ама и нещо по-важно има: с промените в Закона за вероизповеданията депутатите ще борят тероризма. А с тероризма шега не бива! С други думи, депутатите може и да ви се струват карикатури, но тероризмът си е сериозна работа. Така че – промяна при вероизповеданията и край с тероризма. Спете спокойно, деца!

Сега, може би в преходните и допълнителни разпоредби все пак да се заложи, че в храмовете на БПЦ-БП ще може да се служи и на черковнославянски, че иначе малко може да залинее църковният ни живот. А, и четенето на св. Евангелие на различни езици на Великден може би ще трябва да отпадне, но не е сигурно. Може да се изпрати искане до Конституционния съд за тълкувателно решение: ако един текст се е прочел на български, да не е нарушение на закона да се прочете и на други езици. А бе, те юристите ще го натъкмят някак си.

Обаче пък министърът на войната не харесал проектозакона. Т. е. не толкова, че не го харесал, ама си имал негов си, защо трябва някой друг да го засенчва и изпреварва. Иначе неговият законопроект бил почти същия, но с някои допълнения. Например, да не може да се провеждат служби и ритуали на открито. Това, последното, може да се каже, че има някаква логика. Например, на Гергьовден ще се спестява освещаването на бойните знамена, което, както и да го погледнеш, си е един час сън повече за министъра. Но аз не казвам, че за себе си го прави – няма цял живот да е министър, я. Приемете го като благороден жест към бъдещите поколения.

За високите скорости и високите постове

И като заговорихме за бъдещите поколения, няколко думи и за едно събитие в църковния ни живот, но не само с църковни, а и с наказателни последствия. Един млад игумен беше заловен да кара без книжка и след сериозна почерпка. Съответно веднага му е наложено църковно наказание, а му предстои и съдебно дело. Така че игуменът, който вече не е игумен, ще си понесе отговорността за грешката. У нас мнозина съгрешават, но малцина си понасят отговорността. На този свят.

Думата ни, обаче, не е за игумена. А е за онези хора с мъдрост и власт, които, подобно на неразумните родители, които купуват за абитуриентската на децата си скъп спортен автомобил, с който те често катастрофират, са му дали на това момче възможността да лети с превишена скорост по пътя на църковната кариера - без „книжка“ и без опит. Не са ли разбирали, че така, рано или късно, младият монах най-вероятно някъде ще се разбие? И може да повлече със себе си и мнозина, които са му се доверили. И ако за шофирането тук ще отсъжда несъвършената ни съдебна система, то за другото ще ни съди Сам Бог.

* Редакцията на „Двери“ продължава да публикува приписките на отец Ипомоний към някои от новините и събитията от църковния ни живот. Дали тези приписки могат да донесат някаква полза на читателите, е твърде съмнително. Затова настойчиво ви съветваме да не им отделяте повече внимание, отколкото им подобава...

*Приписка - Добавка към текст, която е странична на съдържанието му.

 

(Следва продължение...)


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/ux8u6 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.