Какво означава думата пандахуса?
Това е рядко срещана дума, термин в църковния език и обикновено означава окръжно архиерейско писмо-разрешително за събиране на средства. Според проучване на църковния историк архимандрит д-р Виктор (Мутафов) тази дума е употребена и в окръжно послание № 1532 от 1906 г. на Св. Синод на БПЦ - Българска екзархия. С въпросния документ се констатира, че понякога с пандахусите (или пантахузи според друго изговаряне, вероятно заимствано от румънската употреба на понятието) се злоупотребявало, като недобросъвестни лица ги препродавали или коригирали в своя полза срока им на валидност.
От езикова гледна точка трябва да се посочи, че думата пандахуса (на гръцки πανταχούσα) е с изпаднала начална гласна от апандахуса (απανταχούσα). При това трябва да се отбележи, че в гръцкия език съчетанието от двете съгласни ντ се произнася като нд и така се получава използваната в старинни (обикновено от Възраждането) текстове на български дума пандахуса.
Произходът й е от началните думи в патриаршески или митрополитски окръжни писма τοις απανταχού ορθοδόξοις, т. е. „до православните навсякъде“ (по света). Наречието απανταχού се превежда на църковнославянски повсюду, както е в заупокойното прошение на сугубата ектения, където се молим за душите „на православните, които тук и навсякъде благочестиво лежат (погребани)“, съответно на цслав. „зде благочестно лежащих и повсюду, православных“ или των ενθάδε ευσεβώς κειμένων και απανταχού ορθοδόξων. Независимо, че в славянската традиция наречието благочестно/благочестиво се пропуска, интересуващото ни в случая наречие повсюду е налице.
Думата пандахуса означава тъкмо архиерейско (патриаршеско, митрополитско, архиепископски или епископско) писмо, което се дава на таксидиоти и други духовници като препоръчително писмо при пътуванията им по места, различни от обичайните на послушанието им. Това писмо се явява своего рода разрешително за дейността на съответните клирици, най-често за събиране на средства с определена цел. Предназначението на пандахусата е хората да ги приемат и да им се доверяват. Такива окръжни писма са отправяни от архиерея и към вярващите, живеещи в дадена епархия, или от игумена към миряните, имащи връзка с неговия манастир.
В българския език под пандахуса по метонимия понякога се разбират и съответните списъци (тефтери) за събиране на помощи за даден манастир или друга църковна цел.
