Такова заглавие в американско списание прочетох преди тридесет и шест години, когато започнах послушанието си като управляващ Акронска епархия на БПЦ (в 1989 г. Акронска епархия заедно с Нюйоркската и Торонтското архиерейско наместничество към Св. Синод отново се обединиха и се възстанови единната Българска източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия). Авторът на статията беше дъщеря на български свещеник, току-що завършила медицинското си образование в България. Ставаше дума за интересната действителност от онова време, че ако имаш приятелски връзки със силните на деня, можеш да се надяваш на по-високо образование, по-хубава работа, по-добър живот и по-голяма свобода, дори да пътуваш в чужбина, което тогава не се разрешаваше лесно.
Моето заключение и тогава, и сега си остава същото. Да, така беше, но като духовник си рекох: Защо да не осъществим тази придобивка в духовната област, т. е. да придобием подобни приятелски връзки с Господа, със св. Богородица и светците?
Замислено – сторено. Помогна ми и отговорът на тридесет и осимгодишния разслабен на въпроса на Господ Иисус към него: „Искаш ли да оздравееш?“. „Да, … но си нямам човек“ (Иоан 5:1-15).
Не мина много време и сънувам сън. Вървя заедно с Господа. Сред тъмнината на нощта блещукаше бледа светлинка, в която виждах случки от моя живот. В една от тях бях сам, в други като в съня се виждах в близост с Господа. След като се разбудих обаче, аз се видях самотен, с чувство на страх без моя Господ. И като дойдох на себе си, си признах, че много пъти в живота си съм бил самотен. Връзката ми с Господа обаче е била прекъсвана от мене. Дори и в тежки моменти на гняв, беда и нужда.
Това наистина ме разтревожи и аз молитвено потърсих връзка с моя божествен Приятел и Го попитах: „Господи, много пъти Ти ме призоваваш в св. Евангелие да Те следвам и аз тръгвам след Тебе с надеждата цял живот Ти да бъдеш с мене“.
Въпреки това мое добро разположение обаче и сега забелязвам, че когато съм най-зле и преживявам най-големите трудности в моя живот, аз се оказвам сам. И не мога да разбера защо, когато толкова се нуждая от връзките си с Господа, Него Го няма!
И изненадващо чувам нашепване: „Мое скъпо чедо! Аз те обичам и никога, никога не те изоставям, особено по време на несгодите. Когато ти чувстваш, че връзката Ми с тебе е прекъсната от твоя страна, и тогава ти си в Моята грижа и Аз съм с тебе“.
Да, човек обича любовта, защото той не винаги я открива в себе си, докато Бог обича любовта, защото Той е любов. Човек често забравя истината, но Бог прощава безразличието му. Когато силата на любовта замести любовта към силата, ти, драги читателю, и аз ще имаме вече ново име. Знаеш го, нали?
Много бих се радвал написаното тук да помогне на читателя да създава приятелски връзки с Господа, които са жизнено важни и трябва да бъдат винаги живи и здрави. Никога да не казваме: „Нима не мога сам?“; „Защо да търся помощ?“. Това „мога“ и „сам“ са коварните думи, които ни лишават от ценното приятелство.
Красиво е, че не съм сам и се нуждая от връзка и помощ. Това създава общение. Ето защо вярата изисква смирение. „Осъзнаването, че не можеш сам, не е срам, а е сила“ – казва митр. Николай Месогейски.
