Ако простащината стане норма на поведение сред Божия народ, в храма ще стане страшно. Но ако липсата на възпитание и елементарно уважение към ближния се проповядват от амвона, в храма става зловещо, дори абсурдно. Днес по време на литургия в столичния храм "Св. Троица" Божият народ стана свидетел на такава зловеща сценка, в която свещеникът си позволи с потир в ръка да натири с грозни думи четири деца от интерната за сираци "Ран Босилек". Ожесточението на отец Г. бе привидно проява на неговата ревност за спазване на правилата: пост, изповед и глад преди причастие. Но !!! Ревност без любов се превръща във фанатизъм и отецът без да изслуша децата, а чувайки само вътрешния си фанатичен глас се нахвърли към тях с викове и крясъци, че не иска грехът им да пада върху него, да ходят другаде, че той няма да ги причасти. Въпросите дали са постили, дали са се изповядвали, сутринта вода пили ли са, бяха зададени риторично и преднамерено, без да чака отговор. Децата (на възраст не повече от 10 г.) онемяха пред подобна инквизиция. Доброволката, която ги придружаваше, се опита да обясни, че са се изповядали при друг свещеник, но това не помогна. Виковете продължиха и тя също онемя.
Огорчението ни се засилва от факта, че ставаше дума за деца с увреждания, някои със синдром на Даун и очевидно изостанали в умственото си развитие, за да могат да се защитят пред възрастния. Но в екшъна пред иконостаса имаше и нещо мъченическо - едно от тях, с болест на костите и затруднения в говора, след като беше върнато от причастие, отново застана пред олтара и заеквайки обясни, че се е изповядвало и не е пило вода. Слава Богу, детето се причасти, но с това не се приключи. Свещеникът намекна пред миряните, че децата са с недъзи по Божие допущение, защото са грешни. Потресаваща беше тази проява на дискриминация към тях и липсата на елементарно състрадание. Трябва да се отбележи, че тези деца не идват за първи път в този столичен храм. От две години те са водени редовно на неделното богослужение от доброволци към енорийския център „Покров Богородичен“. Някои от тях са въцърковени и въпреки здравословните си проблеми в храма се държат прилично, не вдигат шум и миряните ги приемаха с радост, досега. Днес от амвона НЕ бе проявена НИКАКВА МИЛОСТ към тях.
Оказа се, че проблем за свещеника са не само децата от интерната. Той законически се разпореди и с други две деца, водени от майка си, която обясни, че момиченцата на възраст 7 и 9 години се изповядват при друг свещеник и идват с неговото благословение, но клирикът ги върна, защото не са се изповядвали при него. Жестоко нахокан беше и един младеж със здравословни и психични проблеми, който е от най-редовните енориаши в храма. Точно тези, най-малките и беззащитните днес, пред очите на всички ни, бяха обект на унижение. Горко на този, който ги съблазни и горко на нас, че позволяваме невежеството и простащината да се проповядват като евангелски добродетели и образци на благочестие.
