Към любезно поместения коментар относно “българската” църква „Св. Иван Рилски” в Чикаго днес искам да прибавя и още нещо. Това са два документа от миналогодишната конференция на епархията след смъртта на дядо Кирил. Първият показва, че се прави опит да се запази самостоятелността й в рамките на ПЦА (Православна църква в Америка – ОСА), като се уповават на точка от договора. Това потвърждава направените предположения за предстоящо заличаване на т. нар. Българска епархия от ПЦА. Естествено, последната дума има техният синод.
Освен това от изписаните имена на членовете на епархийския съвет се вижда, че само протойерей Борис Дрангов, служещ в Канада е българин, а той вече е пред пенсиониране. Изчаква се подходящ кандидат да го замести. Повече от сигурно е, че новият свещеник на негово място няма да е българин. Това положение налага извода, че членовете на епархийския съвет, дори и да запазят целостта на диоцеза, не възнамеряват да правят опит да го върнат към Св. Синод в София, тъй като те отдавна (а по-младите и небългарите – никога) не са били към него и той им е напълно чужд. Нито ни знаят езика, нито ни знаят националните религиозни празници, традиции и обичаи. Впрочем в личен разговор о. Дрангов е заявил миналата година, че такова нещо като връщане не може да се случи изобщо. Освен това член ХІІ от конституцията на ПЦА допуска временно организиране на етническа православна църква. След смъртта на архиеп. Кирил това временно вече не е валидно.
Вторият документ е за избор на място за провеждане на следващата такава (през 2008 г.), която ще е в Чикаго, т. е. в църквата „Св. Иван Рилски”. Това е по предложение на свещ. Валентин Ноцков. Ясно е, че неговото намерение е да утвърди мястото си в ПЦА и да държи църквата там. Той явно забравя, че Св. Синод от София не му е издал отпустително, така че той и зет му свещ. Божидар Димов се явяват нещо като браконери – ловуват без да имат ловен билет! По тази причина те се водят в списъка на свещениците от ПЦА като „взети на заем” (наистина съществува и такъв документ, издаден от канцеларията на ПЦА), временно, по съвместителство. Нямат шанс за постояно, защото канонът не позволява да си придобиеш чужд свещеник без съгласието на църковното му началство. И ПЦА вместо да наруши канона ще подмени в даден момент двамата българи (тъст и зет) с каквито свещеници има от собствения си клир. Пък и дядо Кирил вече го няма. Затова е очудващо, че нашите сънародници в Чикаго не се вдигнат да защитят интересите на българската национална църква, а вървят по ума на свещ. Ноцков и са на път да я загубят, без шанс Ноцков да остане в нея.
Дано все пак нашите сънародници в тази община помислят за Голямата родина, не за личните интереси на този или онзи. Става дума за Църквата! Добре е също да знаят, че Православната църква в Америка не е националната православна църква на Америка, както е Българската на българите, Сръбската на сърбите, Руската на русите и т. н. Тя е една от многото православни църковни деноминации в Америка. Така че, отказвайки се да бъдат към нея, не означава, че се настройват срещу своята “Малка” родина (в смисъла на публикацията във в-к „Старт” това били САЩ!). Това не им пречи да са лоялни нейни граждани, но с българско самосъзнание, принадлежащи към Българската православна църква.
Вторият документ е за избор на място за провеждане на следващата такава (през 2008 г.), която ще е в Чикаго, т. е. в църквата „Св. Иван Рилски”. Това е по предложение на свещ. Валентин Ноцков. Ясно е, че неговото намерение е да утвърди мястото си в ПЦА и да държи църквата там. Той явно забравя, че Св. Синод от София не му е издал отпустително, така че той и зет му свещ. Божидар Димов се явяват нещо като браконери – ловуват без да имат ловен билет! По тази причина те се водят в списъка на свещениците от ПЦА като „взети на заем” (наистина съществува и такъв документ, издаден от канцеларията на ПЦА), временно, по съвместителство. Нямат шанс за постояно, защото канонът не позволява да си придобиеш чужд свещеник без съгласието на църковното му началство. И ПЦА вместо да наруши канона ще подмени в даден момент двамата българи (тъст и зет) с каквито свещеници има от собствения си клир. Пък и дядо Кирил вече го няма. Затова е очудващо, че нашите сънародници в Чикаго не се вдигнат да защитят интересите на българската национална църква, а вървят по ума на свещ. Ноцков и са на път да я загубят, без шанс Ноцков да остане в нея.
Дано все пак нашите сънародници в тази община помислят за Голямата родина, не за личните интереси на този или онзи. Става дума за Църквата! Добре е също да знаят, че Православната църква в Америка не е националната православна църква на Америка, както е Българската на българите, Сръбската на сърбите, Руската на русите и т. н. Тя е една от многото православни църковни деноминации в Америка. Така че, отказвайки се да бъдат към нея, не означава, че се настройват срещу своята “Малка” родина (в смисъла на публикацията във в-к „Старт” това били САЩ!). Това не им пречи да са лоялни нейни граждани, но с българско самосъзнание, принадлежащи към Българската православна църква.
Нека да резюмираме.
Църквата „Св. Иван Рилски” в Чикаго не е към БПЦ (с център в София). Тя може да се върне към БПЦ, единствено ако се върне целият диоцез. Но това може да стане само при желание на ПЦА. Никой не може да излезе от ПЦА самостоятелно със сградата на църквата си, защото тук се намесват вече и икономически интереси, които винаги са имали водещо значение в делата „на този свят”, а и в момента много силно „клатят” ПЦА. Защото предишният й глава митрополит Теодосий си подаде оставка заради огромни финансови злоупотреби, но и наследилият го митрополит Герман също е предмет на такива обвинения. Да не говорим, че финансовата комисия още не е казала, какво е останало в касата на дядо Кирил (всичко толкова много напомня на изказване на член от ЦК на БПК в заседанието от 17 ноември 1989 г., седмица след промените, когато той цитира от Свещ. Писание думите „всички съгрешихме и вкупом непотребни станахме”; думите са на академик Благовест Сендов, сега посланик в Япония, който е от протестантско семейство).
Парадоксът с това членство в ПЦА на църквата „Св. Иван Рилски” в Чикаго е, че тя никога не е кандидатствала да бъде приета в диоцеза на ПЦА по условията на устава, свидетелстват запознати сънародници. Това може да се окаже единственият шанс църквата да остане българска, макар такова развитие да не съвпада с личните интереси на сегашните свещеници в нея, както изглежда. В Православната църква много често властва не каноническото, а прецедентното право. А право и криво имат само 2 букви разлика, казват мъдри хора…
