Second Life: дотам и обратно

„Какъв Second Life, виртуалната реалност е място, където бягат страхливците! Истинският живот е полето, където се води истинската битка, истинският живот е сцената, на която можеш да станеш истински, а не виртуален герой!”

Да, очевидно е, когато гледаш филма. Но когато излезеш от мултиплекс-киноцентъра, всичко престава  да  бъде толкова очевидно, защото и пред очите ти отново се появяват панелния квартал, дупките по улицата, мизерията. Креташ към къщи в старата си, раздрънкана кола, а край тебе се сменят съвсем естествени гледки, достойни да конкурират и 3D ефектите от най-мрачната филмова антиутопия, само дето разрушенията не са причинени от война с паяците. Уикендът е минал някак си неусетно, а главата вече те боли от преумора само при мисълта, че утре пак е понеделник.

Да, и  (малка промяна) вече не си достойният рицар,  призван да участва в quest за спасяване на първичния свят, вече си обикновена мишка, заклещена в капан. И в този момент усещаш: „Прав е бил Морфей, заешката дупка е наистина дълбока!”.  Време е за бягство. И решението обикновено не го вземаш ти, решението го вземат навиците ти.

Ако си падаш по чашката, най-близката кръчма може да ти предложи добър виртуален свят. Ако си запален Интернет-юзер – марш във форумите или IRC chat-а! Провери какво стана и със стоте ти активни torrent-а, те ще ти предложат много и различни филми за разтуха. Ако си млад и романтичен студент: защо се колебаеш – без да се притесняваш си намери някоя поредица съвременно американско фентъзи,  от тези, които карат Толкин да се  върти в гроба  и да стене „А, Елберет Гилтониел!”. Тичай, поръчай си всичките десет книги от серията, всяка от които с дебелината на Библията, и ги започвай:  ще потънеш  блажено в света на „меча и магията”, а ние обещаваме, че няма да те  търсим за следващата изпитна сесия!

Ако пък си православен  визионер, отчаян от нашия фундаментализъм и тесногърдие, бягай във виртуалния свят Second Life да строиш храмове! Може би дори този свят строеж ще стане и по-бързо и по-безболезнено, отколкото да се занимаваме  разрушените и порутени храмове в първичния свят (вижте  тук  и тук). Вярно е, някои финансови анализатори  (вижте тук  и тук) твърдят, че Second Life е една   пирамида почти като “Life Choice International”, но дори тoва да е  така: тайната на пирамидите е, че първите  ще останат първи, а последните ще станат лузери (губещи - б. ред.).

В момента съществуват много други виртуални светове като Active Worlds, There, Entropia Universe, Dotsoul, Red Light Center и Kaneva. Вероятно бъдещето на Интернет  е в опитите за създат web базирани технологии за виртуална реалност (наследници на VRML), които да направят собствениците на сайтове-«виртуални острови» напълно автономни от доставчиците.  Защо тогава в случая говорим за пирамида, не става ли въпрос за естествения процес на развитие на WWW? Защото момчетата от Linden Labs са създали нещо ново - виртуална икономика: в Second  Life можете да си закупите виртуална земя, да я давате под наем, да  инвестирате пари в във виртуален бизнес. Виртуалната валута се казва Linden Dollars и в момента 250L$ =1USD  (централната банка на виртуалния свят е (изненада!) отново под контрола на Linden Labs!).  Въпреки настояванията на LL,  че виртуалните инвестиции са ликвидни, от големите компании си дават ясна сметка, че всички тези уверения са ала-бала и просто възприемат Second Life като добра среда за PR и реклама пред едномилионна аудитория. Затова агенция Reuters  отвори свой виртуален информационен офис в Second Life,  BBC провежда концерти на виртуален остров, взет под аренда, а General Motors продават виртуална версия на Pontiac Solstice GXP.
 
Така че въобще не може да се говори: „големите играчи заемат позиции във виртуалната реалност, време е и Църквата да се намеси”. Second Life е просто поредния рекламен пазар, поредното Dot-com начинание, което днес е в зенита си, а утре ще рухне, а останките от пирамидата ще се подредят в някоя нова технология, вероятно значително по-свободна и по-децентрализирана. Но...  в момента, когато направих грешката да спомена „PR”: на много хора веднага им светнаха очите и то много по-ярко, отколкото когато казах „Pontiac”.

Да, наистина, защо да не спретнем сега и един PR на Second Life с участието на Православната църква – ще хвалим ли, ще се възмущаваме ли – няма значение, важното шум да се вдига – така всички ще се радват на нашето „виртуално благовестие”.  През последните няколко години съвсем сакрементализирахме двете латински букви “P” и “R”,  време е да направим следващата крачка, време е да отворим храм в Second Life! Важното е само дизайнът на виртуалния храм задължително да е в розов цвят, така ще ни повярват, че живем в розов свят и всичко останало ще си дойде на мястото. Ще оцветим в розово даже и култовата официална страница на БПЦ в tripod.com.

Във виртуалният храм ще можем да правим виртуални молебени. Няма да има нужда част от най-изтъкнатите ни свещеници като о. Гарена да плащат луди пари за GSM (вижте тук).  Нищо не ни пречи да се включим във виртуалната  икономика и да продаваме виртуални свещи. Нека посмятаме малко: с лека надценка, свещта от 10 ст. ще трябва да струва 20 L$, свещта от 20 ст. – 40 L$,  свещта от 50 ст. – 100 L$. Как сме могли да не забележим какви необятни хоризонти се разкриват пред нас?

А колко проблеми на БПЦ можем да решим във виртуалната реалност! Да започнем с тъй наречените «площадни монаси», част от които придобиха популярност по време на архонтската сага. Вече няма да има хора в раса и камилавки, сновящи по цял ден от кафене на кафене, отглеждани като морски свинчета от различни покровители-бизнесмени и напълно безнаказано забъркващи своя клир в нови и нови каши.  Не, сега вече нашите момчета ще си стоят у дома и тихичко ще си кибичат в «секънд лайф»-а. Проблемът с липсващото ни монашество може да  бъде решен, ако позволим на мъжете, отегчени от семейния живот, също да стават виртуални монаси. Така те през деня ще са примерни съпрузи, а през нощта – примерни и благочестиви монаси във виртуалния свят. Ще можем да разкрием и достатъчен брой «виртуални епархии», за да можем да направим митрополити всички виртуални епископи, с които се  сдобихме от времето на разкола. Спорът за женското свещенство ще бъде решен веднъж завинаги – никой не пречи на жената да си избере мъжки «аватар» в Second Life и там да се превърне в свещеник с колкото желае дълга брада. Може даже да си избере повече от един аватар, може и цял легион от «виртуални ипостаси» (терминът във „витуалното пространство” за такива шизофренци е «алтове»).

Каква вяра само – точно тази, за която говореше Морфей: вземаш синьото хапче, събуждаш се във виртуалната реалност и «вярваш, в каквото си поискаш». Можеш да бъдеш цар, можеш да бъдеш дори и владика. Но вярата в «каквото си поискаш» истинската вяра ли е? Това ли е другият живот?

В забележителната книга на Михаел Енде «Приказка без край», която може да се чете както от деца, така и от възрастни,  едно момче на име Бастиан попада във вълшебната страна Фантазия. Като награда за смелостта да се включи в приключенията  момиченцето-владетелка на приказната страна му подарява своя медальон на властта. Медальонът е вълшебен и е способен да изпълнява всяко едно желание. В началото желанията на Бастиан са благородни, но постепенно стават все по-страннни и по-егоистични,  той започва да се променя по зловещ начин,  наранява и прогонва приятелите си. Постепенно се разбира, че изпълнените от Фантазия желания си имат и своята цена – за всяка своя сбъдната мечта  Бастиан се лишава и от по един свой спомен. Когато момчето си забравя дори и името, Фантазия се превръща в капан:  пътят обратно става невъзможен.  В края на книгата Бастиан успява да се измъкне единствено благодарение на приятелите си, които му прощават предателството, и  той разбира и истинската  цел на пътешествието си в приказната страна – трябва да се завърне обратно в истинския свят, за да занесе там «жива вода».

Вярата в «каквото си поискаш» не е истинската вяра. Въпросът ми беше реторичен, защото още в началото на настоящия текст ти, любезни читателю, вече знаеше, че правилният избор е  червеното хапче.

За съжаление Морфей отново е прав: червеното хапче дава «само истината, нищо повече». Пребиваването ни в истинския свят никак не е приятно, много от нас вероятно са обречени цял живот да усещат носталгия и някаква празнота в гърдите. Но дори да се бяхме гмурнали заедно в самите дълбини на виртуалната реалност, отново нямаше да избягаме от страданието! Защото тази празнота пътува с нас, където и да отидем. Дори и в световете на човешкото въображение - тя пак е там. Ако разгърнем заедно произволна фантастична книга – независимо дали е от жанра фентъзи, SF или кибер-пънк: ще се запознаем с ИИ-машини, ще прочетем за хора, стъпили на Марс и за хора, яздещи дракони, ще проследим съдбата на стотици галактически и задморски империи, но винаги ще има злодейства, винаги ще има войни, винаги ще има омраза. Заради тази същата празнота!

Кой може да запълни тази празнота? Аз имам отговора, читателю, и ти също. Остава само да извикаме за помощ… с цялата си душа и с всичкия си разум!

* * *

Из субтитрите на филма „Матрицата”:

„Сърцето му ще спре!"

"Готово. Открих го. Веднага, Танк. Веднага. Добре дошъл... в реалния свят. Успяхме, Тринити. Открихме го.”




Вижте също: Царството Божие юзъри го грабят (Петя Николова)