Няколко поредни дни националните ежедневници ни информират за “бума на църковните разводи” в страната и най-вече в Сливенска епархия. "Църквата отпуска само три развода", съобщава днес "Стандарт". Практично ориентираната информация ни запознава с цената на развода – 10 лева, експедитивността на процедурата – “не се чака, издава се веднага”, формалните изисквания – “решение за граждански развод”. С една дума, лесно е, няма проблеми да уредите отношенията си с Бога и с чиста съвест да отворите новата страница в живота си. Така и тези, които не знаеха, че има такова чудо “църковен развод”, вече са наясно с нещата. И без съмнение напливът от кандидати за църковна благословия на развода си ще се увеличат. Защото точно така възприемат хората “църковния развод” и разни приказки като “Църквата гледа отрицателно на развода” ни най-малко не променя мнението им. Гледа отрицателно, ама в крайна сметка разрешава. А “разрешава” какво иначе значи освен “благославя”, а щом имаш благословия, суеверният страх, че Господ може и да ти се разсърди нещо за постъпката, изчезва.
И без това профанизацията на тайнството брак днес е тотална, той е мода, лишена от смисъл и църковно съдържание, нека не превръщаме и развода в част от тази бутафория. Защото практиката да се издават “църковни разводи” от Българската църква е напълно погрешна и само обърква и заблуждава хората. “Църковен развод” се е санкционирал от Църквата във Византия, а и днес от Гръцката православна църква, но при съвсем различни условия. Църковният брак през средновековието е бил задължителен, граждански брак не е имало. Юридическа сила има и църковният брак в Гърция, където съвсем наскоро беше допусната възможността за граждански брак. При тези условия действат “църковни съдилища”, които поемат макар и с нежелание функциите на граждански съд и санкционират развода, но това има смисъл единствено за нуждите на обществото.
Господ е дал право на Църквата единствено да съчетава хората, но не и да ги разделя от Негово име. Това не значи, че споделяме католическия възглед за невъзможността за втори църковен брак – не, Църквата се е произнесла от векове по този въпрос. Но не бива да допуснем в църковните среди да се насади мисленето, че “щом ние сме свързали, ние и ще развържем”. Иначе отношенията с Бога на хората “не са уредени” и те нямат право да встъпят във втори брак.
След като у нас църковният брак има стойност единствено като Божия благословия и тайнство (което е истинският му смисъл), а не поема върху себе си други вторични или неприсъщи му функции, то няма смисъл митрополиите да поемат върху себе си задължения, които в миналото са имали по принуда. Гражданският развод е сам по себе си достатъчен и обективен израз на сриването на едно семейство, което Църквата с болка приема. Нейната роля е в лечението на наранените в раздялата човешки души, включително и чрез допускането на втори брак. Присвояването на правото на “църковен развод” и то без в българските митрополии да съществува “църковен съд”, както е в Гърция, означава да се въведе една формалност, която много лесно може да подмени истинското послание на Църквата за брака и раздялата на хората.
