Мобилно меню

4.5555555555556 1 1 1 1 1 Rating 4.56 (18 Votes)
orig_188222_bg.jpg„Осветените икони творят чудеса” е заглавието на статия във вестник „Стандарт” (8.05.2007г., стр. 20). Материалът претендира да бъде интервю с Емил Иванов, преподавател в Богословския факултет. Да, ама не! Повече от половината текст е „орязан” и некоректно цитиран. Поднесената информация е не само украсена от автора Константин Събчев, но важни богословски и исторически понятия, дори биографични данни(!), са предадени съвсем погрешно. По този начин смисловото значение на първоначалното съдържание е принципно нарушено и манипулирано изцяло за нуждите на вестника. А нуждата на този жълт дезинформационен всекидневник е да привлече възможно най-голям брой купувачи. За тази цел бе старателно обмислена инициатива, уж в подкрепа на българските медици в Либия. А, обърнете внимание, почти никъде не се споменава за централния повод на молебена - 54 години от учредяване на Българската патриаршия и 1100 години от успението на св. цар Борис І Михаил.

Иначе, ако човек поне малко разбира о родолюбие, ще разбере подмолния стремеж за „зарибяване” с пищни клюки и заблуди. Тъй като от ежедневника ми беше отказано право на възражение относно „статията”, искам да се обърна към читатели и заинтересувани в медийното пространство, като опровергая неверните сведения в материала.

Грешки срещаме още в самото начало, при изнасяне биографични данни за моята скромна особа. Първо темата на моя докторат в Ерланген (а не „Ерланеген”!) не съвпада с темата на материала в „Стандарт”. Освен това, вярно е, че моята специализация беше в катедра по „Християнска археология”, но в момента преподавам История на СПЦ в Богословския факултет.

При отговора на втория въпрос, за възникване култа към св. Богородица, се твърди, че „той е санкциониран от църквата…”, че е „установена самата дума Богородица”. Истината е, че на Третия вселенски събор терминът „Теотокос” станал общоприет и влязъл в употреба. Голямата глупост е, че „римската църква „Санта Мария Маджоре” е първата, в която е изобразен целият (!) живот на Пресветата Дева”, по-скоро там се намира най-ранният цикъл с Богородична тематика в християнското изкуство а храмът е първият църковен строеж върху имот, изцяло принадлежащ на Църквата.

Отговорът на шестия въпрос относно зографите, също е манипулиран: зографът, както всеки християнин трябва да полага грижи за своето духовно израстване и задължително да се придържа към богоугоден живот, тъй като той изписва икони. Оттук вероятно идва идеята да се излъже още в надзаглавието с думите: „Художници лъжат от 13 века, картините им лекуват”. Освен това авторът Константин Събчев навсякъде изпуска добавката „света” (на библ. евр. kadosh, библ. гр. "агиос") за обозначаване на Божията Майка.

Отговорът на седмия въпрос относно канон за иконописта е съкратен, та чак осакатен и за непредубедения и богословски не дотам информиран читател не е оставена достатъчна вратичка към истината.
Във връзка с деветия въпрос относно иконите и реформацията в Германия е възникнала още една лъжа, изразена в подзаглавието в началото: „Изографисват манастир в Света гора по графика на Дюрер”…Отново и отново заблуди – тлъсти и няколко само в едно изречение: нито графика, нито Албрехт Дюрер! Първото име впрочем не е споменато. Всъщност става въпрос за 21 илюстрации на Лукас Кранах към „Септемврийския тестамент” от 1523 г.

Другата съществена заблуда в материала на К. Събчев е грешката или неправилното разчитане на гласовия аудио-запис – „Дуо Европа”, а не Дура Европа! Нямам думи… В крепостта, която е била разрушена от римляните в средата на ІІІ век, е имало юдейска синагога и християнски молитвен дом с баптистерий! Вместо това читателят остава с погрешно впечатление, че „римляните превърнали синагогата в християнска църква”…

Следващата безцеремонна некоректност е твърдението за някаква си от К. Събчев измислена дума „иконос”(!) и съвсем, съвсем погрешната интерпретация на думата „икос”. Това отново е рузултат на „четене между редовете”… Правилното название е икона: "Христос е образ (икона) на невидимия Бог" (Кол. 1:15). А "икос" е нещо съвсем различно, което всеки псалт (църковен певец) знае, - дом.

Това накратко за лъжите в статията на дезинформационния в-к „Стандарт”. Проблематиката е разгледана основно в студията: Иванов, Е. Догматико-исторически основания за православната икона. – Богословски размисли. С., 2005. Поднасянето на част от „интервюто” по избор на автора и некоректната промяна на съдържанието показва само привидна некомпетентност по история и богословие. То е всъщност интервю със самия него си… Налице е много по-опасна тенденция, именно, съдържанието на конкретен текст да бъде пресято по избор, но не с цел красноречие, а за да дезинформира и предизвика несъществуваща сензация, и така да осигури високи продажби.

Апелът е да се предпазваме от журналистическите лъжи като се обявим масово против медийната некоректност! Никой не бива да бъде ощетяван и лъган с дезинформация! Никой не бива да бъде злепоставян неправомерно! Най-опасната ерес на нашето съвремие са пищно поднесените сензационни лъжи на жълтата преса, към която, според извършеното, изцяло принадлежи вестник „Стандарт”! Такива медии не са желани в информационното пространство! Никой от Нас не е застрахован от посегателството на журналистическата дезинформация. Това, което лъжците и еретиците през вековете бяха възпрени да причинят на човечеството, правят свободно вече няколко десетилетия журналисти-еретици.

Опровержение относно текста на интервюто е направено също в специално предаване на радио „Сион”, програма „Културно-историческо наследство” и бе излъчено на 8.05. и 10.05.2007 г. (вторник и четвъртък) от 21.00 часа.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kqu6k 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст