Това на снимката е крайпътен билборд. От тези, дето обикновено на тях има разни голотии или водки. Само че този път не е нито голотия, нито е водка. Този път е църквата “Успение Богородично” в град Царево. Тази църквичка е особено уютна, разположена е на живописен хълм над морския бряг в квартал Василико. Според преданията точно на това място към 4 век е слязъл от ладията си свети Андрей Първозвани.
От една страна,
мисля си, това ще да е работа на бизнесмени или градоначалници, които искат да
сложат началото на религиозен и културен туризъм. Тоест, пак с комерсиална цел
е направено. А религия и пари нещо не ми се връзват. Наскоро прочетох статията
за майката, която нямала пари да направи кръщенето на детето си и едва успяла
да намери място, където да го кръстят без пари. В статията става въпрос за
Русия, но в България е същото. Понеже и моята дъщеря беше кръстена наскоро, се
поинтересувах от паричната страна на въпроса в Църквата ни. И аз се чудех –
може ли да се кръстиш, ако не можеш да си платиш 30 лева, които са официална
такса. В големите градове сумата е 51 лева. Оказа се, че от тези официални 30 (символично
число са избрали) около половината е за свещеника. Ако той се откаже от дела
си, можеш да минеш съвсем евтино. Пък и днес къде ли не ги даваме 30 или 50
лева – сметката за тока е двойно по-голяма… Разбрах също така, че за сираци и
хора, които наистина не могат да си го позволят, има кръщение и без никаква
такса. Само че такива безплатни промоции не са по вкуса на мнозина…
Като съм се разприказвал за пари, миналата година реших да покажа на група словаци, шест души църквата “Свети Георги” в стария Созопол. Не го правя винаги и не толерирам развеждането из църкви като из музеи, но този път хората бяха по-сериозни. Обясних им повече за църквите, за Православието, гърците и Созопол и тръгнахме да влизаме. Убеден съм, че те трябва да видят тези красоти, да усетят разликата. Само така ще разберат колко студени и бездушни са техните католически сиви статуи и високи страшни сводове. Чувствам се горд, когато показвам на умни хора от друга култура какво имаме ние и как живеем. На вратата обичайната баба продавачка на свещи ни спря. Разпореди жените да си наметнат шаловете, които тя им раздаде. И да си платят по 1-2 лева на човек за вход, понеже са друговерци. Това не им го преведох, досрамя ме. Казах й, че аз ще оправя сметката. И оправих сметката.
Натам вървят нещата. Ще се комерсиализираме. Ще станем като тях, католиците. Да купуваме и изкупуваме с пари. Във всички централни катедрали на Виена още на входа те пресреща ценоразпис – автоматично светване на лампичка (което замества нашите нехигиенични свещи) ще получите срещу 2 евро, пуснати в апарата… и прочие религиозни услуги. Сигурно предвиждат и изповед чрез смс, а защо не някой ден и Причастие по мейла. Вместо от свещеници литургиите ще се извършват посредсдтвом сложни системи от роботи, японско и немско производство. Цяла антиутопия може да се измисли.
От друга страна, викам си, този билборд край Царево изглежда съвсем успокояващо на фона на порнозвездите в градските билбордове. Противоречиви усещания ме налягат. Хем ми харесва, хем някак си не искам Църквата да става атрактивна по този комерсиален начин. Някой може ли да ми обясни?
Идеята да поздравят така всички пътуващи в първия момент обаче ми допадна – и отговорих – воистину воскресе!
Като съм се разприказвал за пари, миналата година реших да покажа на група словаци, шест души църквата “Свети Георги” в стария Созопол. Не го правя винаги и не толерирам развеждането из църкви като из музеи, но този път хората бяха по-сериозни. Обясних им повече за църквите, за Православието, гърците и Созопол и тръгнахме да влизаме. Убеден съм, че те трябва да видят тези красоти, да усетят разликата. Само така ще разберат колко студени и бездушни са техните католически сиви статуи и високи страшни сводове. Чувствам се горд, когато показвам на умни хора от друга култура какво имаме ние и как живеем. На вратата обичайната баба продавачка на свещи ни спря. Разпореди жените да си наметнат шаловете, които тя им раздаде. И да си платят по 1-2 лева на човек за вход, понеже са друговерци. Това не им го преведох, досрамя ме. Казах й, че аз ще оправя сметката. И оправих сметката.
Натам вървят нещата. Ще се комерсиализираме. Ще станем като тях, католиците. Да купуваме и изкупуваме с пари. Във всички централни катедрали на Виена още на входа те пресреща ценоразпис – автоматично светване на лампичка (което замества нашите нехигиенични свещи) ще получите срещу 2 евро, пуснати в апарата… и прочие религиозни услуги. Сигурно предвиждат и изповед чрез смс, а защо не някой ден и Причастие по мейла. Вместо от свещеници литургиите ще се извършват посредсдтвом сложни системи от роботи, японско и немско производство. Цяла антиутопия може да се измисли.
От друга страна, викам си, този билборд край Царево изглежда съвсем успокояващо на фона на порнозвездите в градските билбордове. Противоречиви усещания ме налягат. Хем ми харесва, хем някак си не искам Църквата да става атрактивна по този комерсиален начин. Някой може ли да ми обясни?
Идеята да поздравят така всички пътуващи в първия момент обаче ми допадна – и отговорих – воистину воскресе!
