Авторките на този коментар бяхме едни от поканените участници на Националния събор на православните сдружения в България. Идеята ни заинтригува и ние с радост приехме поканата за участие с мисълта, че доживяхме момента да се съберат на едно място хората от различни православни сдружения, които работят и подпомагат социалната и просветителската дейност в Църквата. За което благодарим на организаторите.
Желанието ни наистина да се изчистят нещата и да се стигне до "безвъпросна яснота" по случая ни кара да се връщаме отново и отново на темата, да я доразвиваме с общи усилия. Ако сме ви досадили, просто щракнете с мишката и преминете на друг материал в любимия ни сайт.
За съжаление много малко представители от поканените православните сдружения знаеха нещо за проекта, наречен ОПС (Обединение на православните сдружения) и за самия акт на учредяване на предстоящото обединение, обмислен и подготвен от организаторите. В изпратената покана доста лаконично в рамките на едно изречение се казваше, че на него (т. е. събора) ще се обсъждат “важни и значими въпроси” от живота на БПЦ.
Неясен остана за нас и текстът в програмата, написан с малки букви под основните доклади, който гласеше: „Избор на ръководство, комисии и приемане на правилник и програма”. Почти всички се чудехме за какъв избор на какво ръководство става дума, но си казахме, че това е една добра инициатива, която като православни християни трябва да удостоим с внимание и да подкрепим за благото на Църквата. Още повече че това е първият по рода си събор, който има за цел взаимно опознаване на представителите на различните православни сдружения и координирането на техни бъдещи съвместни и доброволни дейности. От това, според първоначалните ни очаквания, следваше и избор на представители, които да съдействат за съхраняването на контактите между нас и да ни вдъхновяват и подпомагат в нашите съвместни бъдещи дейности. Преди следобедното заседание предположенията за това, какво ще избираме и защо, бяха споделяни оживено между участниците в националния събор. Не след дълго обаче бяхме неприятно изненадани от натрапения ни предварително обмислен и начертан проекто-план от организаторите за незабавно и задължително учредяване на ОПС, чието седалище да е град Варна. Алтернатива за друг град не ни оставиха.
Представени бяха цели на това обединение, което трябваше да се конституира на часа: съхраняване на православните ценности и добродетели, подкрепа на социалната и милосърдната дейност на БПЦ и нейно допълнително финансиране. Признаваме си, че след вмененото ни задължение останахме шокирани, защото си мислехме, че ние сами трябва да стигнем до идеята за подобно обединение, а не тя да ни бъде наложена от организаторите.
По този повод, ръководейки се от евангелския принцип “с братска любов да изобличаваме братята ни, когато съгрешават”, по-нататък ще изкажем своите опасения и притеснения от изказванията и действията на някои от участниците в този национален форум, като предварително искаме да уточним, че това не е с цел злорадстване, а по-скоро опит да не се изпада в заблуждение и да се избистри притъпеното църковно съзнание на някои хора.
При представянето на целите и мотивите за предстоящото обединение социалната и милосърдна дейност бяха бегло споменати, но за сметка на това акцентът падна върху необходимостта от кандидатстване за пари от еврофондове и тяхното усвояване. Разбрахме, че ако има едно национално обединение на православни сдружения, ще могат да се усвоят повече пари, отпуснати от съответни еврофондове. Настойчивостта и обоснованите разяснения на някои от организаторите и участниците за необходимостта от кандидатстването пред еврофондовете ни помогнаха да разберем, че след сделките с църковни имоти това е най-новият хит в БПЦ. Въпросът е: кой да ги получава и кой да ги управлява? Беше ни обяснено, че тези пари, освен за подпомагане на дейностите на Църквата, можели да се използват и за повишаване на заплатите на свещенослужителите, което е наивно и популистко по отношение на свещениците, принудени да осигуряват прехраната си, като работят допълнително. Подведени от примамливото предложение, повечето от участниците прегърнаха идеята за “европарите” като спасителна акция за БПЦ и с пламък и жар я отстояваха до края без да си дадат сметка, че подобно обединение може би ще дублира в известни отношения БПЦ и ще се опита в определен момент (при усвояването и разпределението на средствата) да изземе част от функциите и правомощията на Св. Синод. Отгоре на всичко не стана ясен въпросът: кой ще управлява подобно обединение и с чия благословия ще работи то?
Изказвания от рода, че на Църквата сега най-вече й трябват юристи и икономисти, на които да се заплаща подобаващо възнаграждение, остави малко кисел привкус в сърцата на останалите хора и особено на богословите, които почувстваха, че техните знания съвсем не могат да допринесат с нищо за увеличаването на икономическото благосъстояние на Църквата. Наред с това никой от представящите проекта клирици не спомена и дума за единствено реалното и действено обединение и единение, което има Църквата и което прави Църквата – светата Евхаристия и причастяването с тялото и кръвта Христови. Никой не спомена и името на Спасителя или пък думата „Бог" или "Господ”...
Бяхме подложени на неимоверен натиск да гласуваме „сега и веднага” за това обединение. Натискът беше характерен повече за тоталитарните времена и неотговарящ на фактите, че Православната църква не е тоталитарна партия, а богочовешки организъм с един Глава - Господ Иисус Христос, а и България вече е член на Европейския съюз. Някои от организаторите ни напомниха, че, за да стане възможен този събор, са похарчени 6000 лв. и ако не гласуваме сега, парите са били напразно похарчени и ние напразно сме пристигнали. Попитани бяхме защо изобщо сме дошли да присъстваме, щом сме против обединението?! Стояхме и недоумявахме какво се случва, при условие че никой не ни беше подготвил за целта на събирането. Това ни даде повод да мислим, че всичко е било предварително планирано, но за съжаление предварителният план се провали поради “твърдоглавието на някои от гостите”. Стигна се дотам, че един духовник от организаторите, чието име няма да споменем (защото е важна несъстоятелността на подобна позиция, а не кой я защитава), перифразира думите на Спасителя така: „който не е с нас, е против нас!” И призова несъгласните с обединението да напуснат веднага залата, за да не пречат на обединяването на сдруженията. Получи се много жалка картина: хората, които отстояваха своята позиция, се оказаха в положението на “чужди сред своите си”, защото този призив беше отправен не от кого да е, а от един млад човек, клирик, който в бъдеще може да е един от епископите на БПЦ. Това провокира у нас въпроса: така ли се отнася той в Църквата към онези, които не споделят неговото мнение и визията му за църковен живот? Няма да коментираме изцепката му за „патриарх Кирил ІІ”, защото просто е извън всяко църковно приличие.
Ние, разбира се, отново и отново заявявахме факта, че сме демократични организации и без знанието и съгласието на нашите членове не можем да вземем еднолично решение, а трябва преди всичко да разясним на общо събрание пред всичките ни членове целите на това обединение.
Радостно беше, че повечето от присъстващите отстояваха правотата на своето мнение и въпреки многобройните опити за натиск непременно да се учреди ОПС, твърдо стояха зад правото и задължението си да имат както съгласието на членовете на сдруженията си, така и благословението на своите митрополити.
Странно беше и крайното, почти кастово делене на „клир” и „миряни”, което не е типично за православната еклезиология, а за тази на Римокатолическата църква и то по времето на инквизицията. Всичко това особено контрастираше на фона на доклада на архимандрит Сионий, който говори за миряните като за "кадри на Църквата" и като за неин важен градеж.
Необичайно обаче в случая беше, че именно миряните бяха тези, които повдигнаха въпроса (д-р Десислава Пулиева, Елисавета Миленова, Благовест Върбаков, на които изказваме своята благодарност за будното им църковно съзнание) за това, дали провеждането на подобен национален форум има благословението от Св. Синод. На този въпрос някои от клириците и миряните от Варненска и Великопреславска митрополия ни успокоиха, като казаха, че няма благословение на Светия Синод на БПЦ, но има такова от митрополит д-р Кирил, който "заставал зад нас". Това обаче ние не можахме да установим, тъй като дядо Кирил не присъстваше лично в залата, за да не влияе на събранието. Разбира се, веднага възразихме, че колкото и да уважаваме личността на митрополит Кирил, повечето от нас не са под омофора на Негово Високопреосвещенство, понеже сме от други епархии и при учредяването на подобно обединение бихме били по-спокойни, ако имахме благословията на Св. Синод. Организаторите ни контрираха, че “ако чакаме благословение от Св. Синод на БПЦ, следващата ни среща ще е след 50 години...”.
Ваши Високипреосвещенства, членове на Св. Синод, обръщаме се към Вас и споделяме нашето безпокойство, че с тези си думи нашите братя и сестри пренебрегват съборността в Църквата и респективно авторитета на Св. Синод. Това е в разрез с учението на Църквата и говори за притъпено църковно съзнание у някои православни християни.
Слава Богу, взе се правилното решение, съобразено с доктрината и каноническата традиция на Православната църква, а именно: преди да се пристъпи към учредяването на национално обединение на православни сдружения, задължително трябва да има благословението на Св. Синод.
Почти единодушно беше взето решение да се насрочи нова дата, когато да се проведе учредително събрание на новото национално сдружение. Единодушно и с облекчение бяха гласувани и 7 представители, които да подготвят ново, учредително събрание с благословението на Св. Синод. То ще се състои на 29-31 май в Клисурската св. обител „Св. Кирил и Методий”, за да се конституира новото обединение.
Като се допитваме на Свещеното Писание и църковния опит при учредяването на подобни обединения, ние ще завършим с думите на Гамалиил: “Ако този замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши!” (Деян. 5:38-39).
П. П.: Екипът на вестник „Светилник” си запазва правото да се присъедини към това обединение, едва след като се убеди в зачитането и уважението на правата на отделните движения в едно подобно обединение. И понеже във Варна демократичният дух, макар и да се роди трудно, все пак накрая победи, нашият екип се обедини около дезива: „От Варна във Видин (Клисурският манастир е във Видинска епархия), пък ще видим!” Искрено се надяваме заради възможността да съдействаме на просветната, милосърдната и социалната дейност на Българската православна църква новото обединение да не бъде опс-с, т. е. опа-а!
А. М., редактор на енорийския вестник „Светилник”
Предишни версии:
