Един читател на Двери – варненският свещеник Стойко Найденов, ни изпрати коментар със своята гледна точка върху предаването на bTV-репортерите, който поместваме тук без редаторска намеса, както и без коректорска – курсивът е на автора
Преди време споделих една моя идея с варненски свещеник: да се организира семинар за местните журналисти, които отразяват живота в Църквата. Да бъдат запознати с правилата, каноните, догматите в Църквата, устройството на БПЦ, термините, традициите, обредите и т. н. – т. е. това да е за тях една допълнителна професионална квалификация. Къде може тружениците на „четвъртата власт“ да научат „за Спасовден, за душите на мъртвите, за това как да оздравеят болните…“, ако не от професионалистите – тези, които ежедневно с това се занимават.
Сега се уверявам, че тази идея е крайно време да се реализира! От нея се нуждаят (особено!) и „(бтв)репортерите“…
„Сделка с Църквата“… – една, в професионално отношение, зле свършена работа. Предаването направи впечатление с непознаване на материята за „сделките с Църквата“ – Устав на БПЦ, каноните и правилата на Църквата. Никакви факти. Много обвинения – косвени и директни. Много лъжи – открити и завоалирани. Не можем обаче да не признаем – това бе една нелошо скроена манипулация.
„Сделка с Църквата“… Ако водещата разбираше от търговия и сделки, едва ли би поставила такова заглавие. Има неща, (с) които не се търгува. Дори и „за много пари“ – ако се сещате за небеизвестната фраза… Ако обаче водещата имаше хабер за Църквата – кое какво е, едва ли щеше да направи такова предаване. Тя изпълни поредната поръчка. На господарите си – или както днес по-често се казва „на работо-дателите“…
Днес имотите на Църквата са трън в очите на мнозина. И на властимащите (без значение от цветовата им украса), и на икономическите групировки (без значение от ресора, в който работят), и на обикновените хорица (без значение от политическата или икономическата група, която подкрепят), идващи в храма ежегодно да вземат върбови клонки през определена пролетна неделя. Единственото, което свързва тези три категории, е а-теизма (без-божието) или пък анти-теизма (бого-борчеството)!
Водещата на предаването правилно ни посочи, че част от имотите си Църквата е придобила чрез дарения на миряните – т. е. народа. Но народа не като народопсихологично понятие, а Божия народ!, т. е. вярващите хора, които на всяка (празнична или поне неделна) св. Литургия са в храма – молят се, изповядват греховете си, причастяват се… Заедно казват „Символа на вярата“ и „Отче наш“… Търсят пътя, по който да спасят душите си! Това са миряните. Това са тези, които са дарявали, даряват и днес, и ще даряват и утре. Обикновените хорица, за които писахме по-горе, с цялото ми уважение към всяко едно Божие творение, няма да дарят имот. Напротив, те ще гледат „(бтв)репортерската“ „Сделка с Църквата“, ще цъкат с език и… да пази Господ… ще хулят и Църквата, и служителите ѝ. И така до… Цветница.
Нито те, нито „(бтв)репортерите“, обаче, имат думата, когато стане реч за Църквата! Днес, в този си вид – за съжаление – те не са част от нея. Това, че имат български паспорти, не ги прави част от нея. Това, че са учили българска история, която в голямата си част е неразривно свързана с историята на Българската църква, също не ги прави част от Църквата. Днес – пак казваме за съжаление – те не са миряни. Но те могат – ако поискат – да бъдат в това благодатно и спасително място! Да бъдат част от Божия народ. Ако по време на св. Литургия (от гр. – „общо дело“) казват заедно с всички вярващи „Символа на вярата“ и „Отче наш“! Те ще са част от миряните, които на всяка (празнична или поне неделна) св. Литургия са в храма – молят се, изповядват греховете си, причастяват се. Търсят пътя, по който да спасят душите си! Миряните, заедно с клира – това е Църквата! Това е Божия народ!
Както във всяко едно семейство не се дава гласност на това, какво става в него, както всяка една фирма пази своите бизнес идеи от чуждо посегателство, така и Църквата, вече като институция, не е длъжна да коментира или споделя своите планове. Още повече бизнес такива. Разбира се, вътрешните ѝ правила, като утвърдени от административна и канонична гледна точка, трябва да се спазват. Безусловно! Отчетността и отговорността – също! Затова са църковните настоятелства, епархийския съвет, църковния съд и т. н.
На митр. Кирил адвокат не му е нужен. „По плодовете ще ги познаете“ – казва евангелистът. През последните години Варненската и Великопреславска митрополия е инициатор на много проекти – и самостоятелни, и съвместно с общински, правителствени или неправителствени структури. Работи се в училищата. Има два центъра за борба срещу тоталитарните секти и обгрижване и лечение на наркозависими. Издателската и мисионерската дейност са в подем, незапомнен от царборисово време… Строят се нови храмове. Всичко това става с благословението на митрополита! Това са само част от „плодовете“. Неотдавна беше определен и за наместник, т. е. заместващ на патриарха. Което още повече увеличи отговорностите му и го обремени допълнително. Погледнете това само в човешки план! Колко километра изминава той годишно и каква работа преминава през ръцете му – защо никой от „(бтв)репортерите“ не се нае да направи филм за дядо Кирил от тази гледна точка!? Отговорът е елементарен. Защото няма скандал!…
Да, наистина, пропуснахме нещо твърде съществено. Откакто е въдворен за митрополит дядо Кирил поде кампания за възстановяване на конфискуваните имоти на Църквата. И една част вече е възстановена. Това вече някои хора не могат да му простят. И т. нар „четвърта власт“ взема микрофона в ръцете си и…
… Не много отдавна водещият с най-висок рейтинг на „репортиращата“ бтв, Иво Инджев, беше… „напуснат“. Защо? Как така? Защо ни лишиха – нас, зрителите – от него?… Чакаме отговор. Какво става в това американско семейство, много загрижило се за България и за Църквата? Защо… „напуснаха“ г-н Инджев? Дадоха ли ни отговор?
„Наказанието те ще си го носят. Не аз!“.
