Дядо Гавриил “реагира” - но като епископ на Православната църква!
Текстът е отговор на следната публикация в "Монитор": Николай Поляков, режисьор: Дядо Гавриил реагира като партиен секретар
Помня как през 80-те години на миналия век един свещеник от София беше прочел на епархийската свещеническа конференция доклад, в който се опитваше да обясни Евангелските чудеса по “научен” способ или с други думи - да ги отрече. Тази своя лекция я беше чел по разни места и тя, разбира се, се харесваше на официалната атеистическа доктрина. Още тогава като млад йеромонах го разгромих словесно и помня, слизайки от амвона, казах много емоционално пред всички, че който съблазнява другите, го чака Божият съд. През живота си, нито преди 1989 г., нито след това съм правил в това отношение компромиси със съвестта си.
В град Ловеч съм вече почти шест години митрополит. През това време в Ловешкия драматичен театър са играни много пиеси. Някои от тях съм гледал. С пристигането ми в града още се коментираше постановката “Ловчанският владика”, режисирана от Николай Поляков. Но противно на твърденията на г-н режисьора по тази пиеса не съм вземал отношение, защото тя просто по мое време не е играна. През 2002 г. той режисира пиеса, която беше с богохулно и съблазнително съдържание. Тогава между впрочем журналистите ме заинтригуваха и аз отидох да я видя. Казах си мнението и - толкова. Втората подобна пиеса за последните шест години е пак на г-н Поляков. Защо? Та той твърди, че е вярващ човек. Не мисли ли този господин, че ако търсех своето спокойствие и по-малко врагове, аз нямаше да се занимавам с нещо като това, да критикувам личности като него. Мои познати ме упрекват, че не си знам интереса. И какво може да ме накара да вляза самоволно в тази битка на клевети заради наранено самолюбие на известен режисьор, ако не съвестта ми на православен архиерей, която ми казва, че се нанася вреда на душите на хората, за които аз нося пред Бога отговорност. Противно на твърденията на господин режисьора в Ловеч правим каквото можем с нашите скромни материални възможности - изографисахме изцяло наново почернелите стени на катедралния храм, обновихме иконостаса и иконите. Ремонтирахме сградата на Старата митрополия, имаме кухня за бедни, където ежедневно се хранят 20 души сиромаси, в много училища в нашата епархия вече се преподава вероучение. Когато пристигнах в Ловеч в неделните дни в катедралата имаше до 10 души богомолци. Сега в обикновен неделен ден храмът е пълен, а на големи празници не може да побере желаещите. Ако господин Поляков поне веднъж беше дошъл на служба, нямаше да казва, че църквите в Ловеч са празни. Новата катедрала я строим по завещание на хората от началото на миналия век. Това е била мечтата на духовенството и гражданите и чак сега тя започва да се реализира.
На господин Поляков ще му отговоря, че от хора като мене предатели и доносници не стават. Започнал съм своето църковно служение от първото стъпало - моят баща, Бог да го прости, тогава е идвал в манастира с милиция, за да ме накара да се върна в къщи. Дванадесет години съм живял в обител без ток и без път, носил съм ежедневно на гръб по 20-30 литра мляко на мандра. Работейки в манастира от сутрин до вечер, завърших и две висши образования.
Мене политическото минало на г-н Поляков въобще не ме интересува и засяга. Който и да създаде постановка като режисираните от него последни две, от каквато и партия да е и даже и син на свещеник, винаги ще си кажа своята твърда и отговорна архиерейска дума.
Защото лесно е човек да е вярващ на думи, но делата са тези, които свидетелстват за нашата вяра.
И накрая ще завърша – хубав диалог се получи в сутрешното предаване в телевизия БТВ на 10 януари. Г-н Бареков беше удовлетворен от културния разговор, с който според него трябваше да се сложи точка на спора. Не трябваше ли всичко там да свърши? Каквото е могъл да каже в диалога, г-н Поляков го каза. Така че не ние приличаме на партийни секретари, а ми намирисва на средновековна инквизиция – не се допуска противно мнение.
