Не стига, че се топим като нация, но и децата си не можем да опазим от насилие и нелепа смърт. А вече доста често и от тях самите. Отново убийства, отново деца убиват деца. Страшно! Как се стигна дотук? И как ще се кара занапред? Няма ценности, нищо не е като едно време...
Нещо трябва да се направи, да се промени! Откъде да започнем? Кой ще помогне? – Семейството, Училището, Църквата, Обществото?
През последните дни прочетох много статии, интервюта, коментари - от родители, които обясняват колко е западнало училището, от учители, които отдавна имат наблюдения колко ерозирала е семейната среда, от интелектуалци, които тъжно и някак си интелектуално заключават, че всичко отива на зле. Изобщо, всеки добре вижда дървения материал в окото на другия.
Вероятно в следствие на поредното (и както най-вероятно ще се окаже - кратковременно) повишаване на обществения интерес след потреса от поредните трагични събития с убивани и насилвани деца, и, вярвам, на искрената загриженост, но, опасявам се, недотам добрия съвет на някой съветващ, членове на Светия Синод поканиха интелектуалци на среща-дискусия за вероучението в училищата.
Имах възможността преди не много време да изразя мнението си за задължителното вероучение. (Виж тук). И нямах намерение да отварям тази тема наново, ако срещата на владиците с интелектуалците не беше завършила с предизвестеното заключение, че ако имаше вероучение в училищата като задължителен предмет, сега нямаше да сме на този хал.
Оставям настрана състава на интелектуалците – дали трябваше да са точно тези, дали точно те формират общественото мнение в най-голяма степен и пр. Това са въпроси, които нямат кой знае какво отношение към тази среща, която, простете ми, си беше по-скоро PR събитие. Няма да коментирам и изказването на един от тези интелектуалци, че изобщо не е знаел за какво отива на тази среща – просто друг интелектуалец го е поканил и че той, всъщност, не е особено възхитен от идеята за задължително вероучение. Което, да си го кажем, е по-честната позиция от това да напомниш за себе си на фона на няколко човешки трагедии, ангажирайки се да “лобираш” за вероучението пред МОН, с ясното съзнание, че тая работа няма голям шанс да я бъде.
Но както и да е - срещата мина, медиите я отразиха и вече никой не може да обвини Църквата, че не е взела позиция. До следващия път, когато не знам кой ще трябва да бъде поканен на среща по темата за вероучението (спомняте си, че преди време някои политици сами се поканиха и обещаха, че в момента, в който вземат властта, само вероучение ще се учи – е може и няколко други предмета, в краен случай).
Все ми се струва, че доста по-просто би било да се разпореди от Св. Синод на настоятелствата към всеки енорийски храм да организират уроци по вероучение към самия храм. Няма нужда тромавите държавни институции да се произнасят, да се променя нормативната база, да се разместват учебните планове, да се чака съгласуване с представителите на другите религии и изповедания. Едно Окръжно от Светия синод – толкоз! Какъв е проблемът? Какво липсва?
1. Достатъчно (и на брой) подготвени богослови? – Ами ако няма поне за храмовете, откъде тогава ще се вземат за училищата, където децата са много повече!
2. Достатъчно деца, които да проявяват интерес? – Ако досегът до вярата, участието в църковния живот, общуването с другите деца в храма, не на последно място – примерът на мама и татко, на баба дядо и т.н. не могат да пробудят интерес, то задължителният предмет в училище ли?
3. Подходящи помещения? – Ако няма енорийски център в близост до храма, какво по-подходящо място за вероучение от самия храм!
4. Средства за хонорар на преподавателите? – Ако не могат да “пожертват” 1-2 часа от времето си след неделната св. Литургия, какво пречи да се пусне една касичка “За училището по вероучение” – повечето хора ще се отзоват.
За 5-то и 6-то не се сещам, но убеден съм, този, който иска да намери оправдание, със сигурност ще ги докара поне до 10! Това е.
