Мобилно меню

4.85 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (80 Votes)

indexРедакцията на „Двери“ продължава да публикува приписките на отец Ипомоний към някои от новините и събитията от църковния ни живот. Дали тези приписки могат да донесат някаква полза на читателите, е твърде съмнително. Затова настойчиво ви съветваме да не им отделяте повече внимание, отколкото им подобава...

За библиотекарските награди и духовното лидерство

От най-древни времена, още с изнамирането на писмеността, за всички култури и цивилизации библиотеките са били съкровища от най-голямо значение. Храмове са били унищожавани, но знанията в библиотеките са били пощадявани. Е, имало е и съперничество, разбира се. Александрийци не са позволявали износа на папирус, за да не застраши библиотеката на Пергамон тяхното лидерство. Посегателството върху библиотека се е смятало за най-грозно престъпление. И до днес учените проучват и спорят какви са причините за унищожението на Александрийската библиотека. А са минали вече близо две хилядолетия. В по-късни времена сцените с изгарянето на книги се свързват със задушаването на свободата на словото като израз на човешката свобода. Дори в класическата анти-утопия „451 градуса по Фаренхайт“ на Рей Бредбъри книгите в тоталитарното общество са повсеместно изгаряни и единственият начин да се спасят библиотеките е самите хора да се превърнат в библиотеки, носейки книгите в умовете си. Бредбъри може и да не се е досетил, но пък ние ставаме свидетели на един доста по-фин начин за унищожение на библиотеките - не чрез горенето на книгите, а чрез подмяната и обезсмислянето на библиотеката – като символ - на просветление и духовна съкровищница. И ако библиотеката като символ е присвоена от варварите, каква е стойността на нейната награда? И ако духовното лидерство се нуждае от удостояването си с такава награда, за да бъде утвърдено, а не произтича от своята същност и делата си, дали самото то не е подменено? Лидерството има различни измерения: то може да вдъхновява и приобщава съмишленици, но може и просто да налага волята си и да подчинява. Когато говорим за истинско духовно лидерство, едната възможност трябва да отпадне. Размисли на един от мейнстрийма.

За „спасяването“ на Кръста и митрополитските катедри

Напоследък се наблюдават редица сходства между Богоявленската традиция да се скача в ледените води за кръста и да се скача в дълбоките църковни води за овдовяла епархия. Общото е, че и за двете ти трябва добра начална позиция, бърз рефлекс и здрави лакти. Или поне отстрани изглежда така. И ако гледката на бой във водата по Богоявление можем да отдадем на младежката емоция, домашната ракия и някои дребни дефицити в осмислянето на християнската страна на празника от страна на участниците, „боя“ между достоизбираемите епископи и техните поддръжници трудно можем да си го обясним. Или поне не с аргументи от църковно естество. Или поне не такива, които да не изискват дълбоко покаяние. Сякаш не епископи, братя в Христа, със смирение и богобоязън очакват възможното си ново послушание по Божи промисъл, а непримирими врагове са се вкопчили в последна битка за надмощие. Та нали само след седмица „победители“ и „победени“ ще трябва заедно да продължат да служат на Христовата нива, да служат и да призовават и привържениците си, и противниците си в храма: „Да възлюбим един другиго и в единомислие да изповядаме”. А те какво ще трябва да им отговорят? „Отца и Сина, и Святаго Духа – Троицу единосущную и нераздельную“ или отляво и отдясно да се надвикват „У-у-у-у“ и „Мафия-я!“ Лукави времена...

За вината на Църквата

Не, не, братя и сестри, не мислете, че си позволявам да съдя Църквата! Да пази Господ! Става въпрос наистина за вина. То, ако след гореизложените приписки се нуждаете от глътка вино, мога да ви разбера. Аз самият имам такава потребност. Така че да завършим с нещо радостно. Ето, Сръбската патриаршия произвежда свои вина и ракии. И за богослужението са потребни, и манастирите подпомагат издръжката си по този начин. И заетост за хората от околността се създава. Вярвам, че и нашите манастири, подпомогнати от подходящи специалисти, могат да отглеждат добро грозде и да правят хубаво вино. „Неведоми са пътищата Божии..." Днес някой може да отиде в манастира, за да опита от хубавото вино, за което е чул, но утре да се върне вече като поклонник, за да вкуси и види, че „благ е Господ“...

*Приписка - Добавка към текст, която е странична на съдържанието му.

(Следва продължение...)


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uaqwy 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти.

Св. Йоан Лествичник