Мобилно меню

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (54 Votes)

i 028Из „Приписките* на отец Ипомоний“

Редакцията на „Двери“ продължава да публикува приписките на отец Ипомоний към някои от новините и събитията от църковния ни живот. Дали тези приписки могат да донесат някаква полза на читателите, е твърде съмнително. Затова настойчиво ви съветваме да не им отделяте повече внимание, отколкото им подобава...

За внезапните пожари и вторичните огнища

Навръх Нова година пожар в един църковен приют за самотни майки с деца изпревари полунощните празнични фойерверки. Казваме „един“, а не „единственият“, за да не се уронва престижът на родната Църква в областта на социалната ѝ дейност. Пожарът изпепели част от сградата, слава Богу, без пострадали, но след потушаването му възникнаха няколко „вторични огнища“ – в сърцата и помислите на някои наши братя и сестри. Кой ли не се завтече да помогне – „богатий с парите, сюрмахът с трудът“, но най-голяма беше групата на „учений с умът“. Та, последната, като изключим фракцията на конспираторите, които провидяха в пожара драматургично замислен опит за фондонабиране, прояви голяма грижа към децата в приюта. Грижа в смисъл, че сериозно се заинтересуваха дали отецът-стопанин е спазил цялостната нормативна рамка за такава една дейност: има ли сградата всички необходими разрешителни за експлоатация., съответства ли обзавеждането ѝ на потребностите на всяко от децата, осигурени ли са необходимите медицински лица, психолози, социални работници и пр. специалисти, гарантиран ли е моралът на майките, позволяващ им да останат с децата си, и пр.? И ако не е така, не е ли по-добре отецът, вместо да се занимава с отоплението на приюти, самият той да бъде вкаран на „топло“, като доказан закононарушител? Така де, благочестието не търпи компромиси с буквата на Закона! Аз не мога да не отдам правото на тази група ревнители на правилата. Само се моля да не се случи, например, да корабокрушират и най-близкият плавателен съд да е някоя рибарска лодка. Представяте ли си да ги качи на борда! Ами тия лодкари нито разрешително за превоз на пътници имат, нито минималните стандарти за удобство, нито пък е хигиенично да качват хора там, където още мирише на риба... Абсурд! Със сигурност ще предпочетат да останат във водата!

За възстановените храмове и ерозиралата съвест

В последните години станахме свидетели на множество варварски погроми от радикални джихадисти над християнски храмове и други паметници на световното културно наследство. И на този фон едва ли има християнин у нас, който да не се възрадва от възстановяването на рушаща се християнска светиня. Още повече, когато тя е тясно свързана с българската история. Е, вярно, че този храм е в друга държава, вярно, че е реставриран със средства на правителството на другата държава и вярно, че това правителство, не без помощта на нашето, погазва всяка останала проява на свобода на съвестта, словото и убежденията. Но това са други теми. Не са подходящи за деня, в който празничният камбанен звън приветства високите гости в обновения храм. А и „да си гледаме в нашия двор, а не в чуждия“. Добре, да погледнем в нашия си. Знаете ли колко храмове са в окаяно положение в провинцията? Но защо да гледаме чак из провинцията? Влезте в най-благолепния – Патриаршеската катедрала в столицата. Погледнете стенописите. Колкото повече се издига погледът ви към купола, толкова по-малко ще изпитвате усещането, че се намирате в катедрала на държава, в която живеят близо седем милиона православни християни, а не на територия, доскоро владяна от ИДИЛ. Джихадът има различни измерения – понякога бездействието и безразличието са най-разрушителни...

За „третия пол“, второто мнение и истината от първа инстанция

От Истанбул обаче не идва само празничен камбанен звън от обновения храм. Дойде и една заплаха за православното българско общество, която е в състояние да го разруши така, че нищо вече да не е в състояние да го възстанови! И ако някога в древна Троя лукавството е влязло през градските порти като дар, под формата на кон, днес то се опитва да се промъкне, прикрито като Конвенция за превенция на насилието над жени и деца. Целта всъщност е да бъдат разрушени традиционните български ценности, като се преподава на децата в училище, че има някакъв „трети пол“, докато те така окончателно и безвъзвратно бъдат объркани, че предпочетат да се присъединят към този трети пол. Схванахте ли сега замисъла? Хвала на бдителните и благочестиви люде, които разкриха пъкления план, без дори да им се налага да прочетат самата Конвенция! То в документа всъщност такива неща няма, но трябва ли пък да чакаме да се появят и чак тогава да реагираме?! Пък и, ако се замислим, насилието над жени и деца може да им принесе и духовна полза – за смиряването и духовното им израстване. Но виж, третият пол - това вече е магистрала към ада. Бъдете бдителни, братя и сестри! Обяснете на децата си, че „трети пол“ няма. За насилието, какво да им обяснявате, той животът ще ги научи...

*Приписка - Добавка към текст, която е странична на съдържанието му.

 (Следва продължение...)


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uadfp 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти.

Св. Йоан Лествичник
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.