Имам от години една изрезка от вестник с две напълно еднакви човешки фигури – високи, стройни, с дълги коси, облечени в панталони и блузи с яки-поло около шията, прегърнати и двамата през кръста. Зад тях на двадесет метра разстояние две момчета на шест-седем години се ловят на бас с вдигнати палци. Единият казва на другия: „На бас за една дъвка, ако познаеш коя е мама и кой е татко?“. Отговор няма, защото другото момче и досега се чуди кой – кой е!
Аз, който притежавам тази изрезка, също се чудя, но вече се и боя да определя кой от двамата с какъв пол е. Страх ме е, защото гледам двойката в гръб, пък не обичам да губя.
Вгледайте се да разберете какво време настана! Св. прор. Йеремия още в свое време го е предрекъл: „О, горко, … това е усилно време, … казва Господ, … и твоите окови ще разкъсам; и вече не ще служат на чужденци“ (Иер. 30:7-8).
Мисля, че се сещате вече за какво ще стане реч. Ами дошло е време, когато и Св. Синод на БПЦ-БП трябва да вземе отношение относно процеса на приемане и ратифициране на т. нар. Истанбулска конвенция. Понеже светът е вече малък и аз, макар отдалеч, разбирам, че и българското правителство е усетило нещо неморално в текста и си е измило ръцете, като е изпратило документите на конвенцията на Народното събрание за ратифициране.
Моят кахър като член на Пълния състав на Св. Синод е: ние какво да правим и с кого да споделим нашето благонамерение? И трябва ли изобщо да вземаме отношение по тези безбожнически намерения да бъде ратифициран този документ или да не бъде.
На акъла ми идва случката с онзи владетел, който държал Корана и при завземането на прочутите стари градски библиотеки и музеи питал секретаря си каквото пише в тях, писано ли е в неговата книга? Ако отговорът бил „да!“, казвал „няма нужда тогаз това да го има и на друго място“; ако пък отговорът бил „не!“, заповедта била същата: „Тогаз, в огъня!“.
Почти същото се повтаря и сега с Истанбулската конвенция, тенденцията на която е: ако има стари законоположения за новите изисквания, независимо дали са в св. Библия, която е настолна книга за нас, християните от трите изповедания, те трябва да се омаловажат и омаломощят. Ако ги има в Конституцията на Република България и в българското законодателство, те следва да се променят. За нововъведенията на конвенцията пък, ако няма още създадени държавни закони, решенията на конвенцията след ратифицирането ѝ от нашето Народно събрание де юре и де факто стават за нас държавен закон, тъй като са спуснати от Европейския съюз, на който България е вече член.
Голямо изкушение за нас, православните българи по света и у нас, е т. нар. Истанбулска конвенция. Ние не се нуждаем от нея, макар че се смята от някои като незадължителна. Нашият народ е мъдър и знае какво прави. Имаме закони вече за всичко. Но това за „третия пол“ и „социалния пол“ наистина не е и европейско, защото България е била в Европа, когато още не е имало организирана Европа. Така че ние не признаваме такива учители, които ни вменяват „неевропейски ценности“.
Смущава ме обаче разбирането, че Св. Синод ще изготви становище по този казуз без обсъждане със свещениците и миряните, макар че последствията ще ги носят всички. Надеждата е, че становището на Св. Синод ще бъде базирано на св. Библия и учението на св. отци и учители на св. православие.
Към кого обаче ще бъде отправено това синодно обръщение? Към правителството? То вече е отнесло въпроса до Народното събрание. Ще го пратим на г-н президента? Казват, че трябва да бъде ратифицирано от Народното събрание. А то едва ли ще ни обърне внимание, като имаме предвид големите работи, които се откриват за България и Западните Балкани, както и инструкциите, които не са за всекиго наяве. Какво би станало, ако обръщението се отправи до отделни представители на държавната власт? Та те нямат власт над Народното събрание. До милите сънародници? Кои и как да помогнат! Да уведомим скъпите в Господа чеда на св. Българска православна църква? Хубаво е, ако знаят кого са избирали за техни депутати в Народното събрание и като в Америка да им наложат да гласуват за народната воля!
Добре е, ако обръщението се изпрати до преподавателите и студентите на богословските факултети и духовните семинарии, монасите, монахините и приятелите в Господа. Но с какво ли ще помогнат и те?
Важно е с обръщението да се ангажират и почитателите на социалните мрежи, които да реагират особено за „социалния пол“.
Но Господ да ни е на помощ! Защо? „Лукаво е човешкото сърце повече от всичко и съвсем е покварено; кой ще го узнае?“ (Иер. 17:9). А ние сме Божии чеда. „Тъй казва Господ: пазете душите си“ (21).
„Но, ако тоя народ… върши зло пред Моите очи и не слуша гласа Ми, ще отменя доброто, с което съм искал да го облагодетелствувам“ (Иер. 18:8, 10). Защото за това, което е замислено в документите на Истанбулската конвенция, Сам Господ казва: „Аз не съм заповядал, не съм говорил, и което и на ум не Ми е идвало“ (Иер. 19:5).
Разбира се, то се знае отсега какъв ще бъде резултатът от синодното обръщение, макар че Св. Синод няма да отстъпи нито на йота от Божия закон. Все пак нека се знае Словото Божие, където Господ казва: „А Моят народ Ме остави, … оставиха древните пътища, за да ходят по пътеки, по непрокаран път, за да направят земята си ужас, постоянна гавра, тъй че всеки, който минава през нея, ще се слиса и ще поклати глава“ (Иер. 18:15-16).
Словото Божие свидетелства и за противниците на Господа, които казват: „Дойдете да направим заговор, … защото не е изчезнал закон у свещеника и съвет у мъдрия, … дойдете да ги поразим с език и да не внимаваме в думите им“ (Иер. 18:18).
Трябва ли да се връща зло за добро? Защото тия, които ще ратифицират документите на Истанбулската конвенция, ще изкопаят яма за душите ни.
Но, какво можем друго да направим, народе мой?
