Вокални свидетелства за изминат път

Тази вечер  (20 декември, бел. ред.) в новопостроения храм „Рождество Христово“ в София се състоя Рождественски концерт на Работилницата по източноцърковно пение, ръководена от известния в България и Гърция псалт Никола Антонов. „Концерт“ не е точно определение, понеже византийските църковни песнопения, от които без изключение бе съставена програмата, не са „музикални изпълнения“; те са вокални свидетелства за изминат път, те са живо слово на сърцето, те са свръхумно мълчание. Неслучайно формацията се казва „работилница“: източноцърковното пение изисква висока певческа и музикалнотеоретична култура, чието усвояване е подвиг. Ако тази традиция е все още жива в България, Гърция или Великобритания, то е заради хора като Антонов. Псалтът Никола Антонов е жив носител и ревностен изследвач на най-добрите химнографски традиции на славяноезичната монодия. От особено значение за творческата му биография е школовката при музикоучителите Григорис Дараваноглу от Константинопол и Григорис Папаемануил от Драма. Една традицията е жива само когато дадена общност живее в нея и от нея.

Работилницата събира различни хора: някои са начинаещи, други – концертиращи музиканти, някои са любители, а други – утвърдени църковни певци или покорители на оперната сценна. Една от участничките ми каза: „В селото край София, където живея, има много енориаши, прекрасен свещеник, чудесен и богат храм. Ако не пея аз, всичко което ни е дадено ще заглъхне и ще изтече, защото няма друг на клира освен мене“. Всеки има своите сили, своята човешка биография, но целта е обща и пътят е един. Белезите по нозете зарастват, а следите в сърцето се врязват по-дълбоко. Така от ден на ден към техническото умение се прибавя онова, което визанийските майстори на псалмодията наричали „певческо съкрушение“. Нека пожелаем успех на Работилницата и нека съставът ѝ все повече се подмладява. Нали храмът се намира в район, носещ името „Младост“...

Текстът е от фейсбук страницата на автора и се публикува в Двери с негово разрешение